- Не можеш да го спреш — прекъсна го хладно Даламар, точно когато Елистан сякаш се канеше да отговори. — Това не можем да направим дори ние, маговете. Плановете ни са в ход от седмици, още откакто научихме новината за заплахата. Виждаш ли, Полуелфе, онова, което каза, поне отчасти, е съвсем вярно. Рейстлин, като всички нас, знае, че не може да надвие Царицата на Мрака в собственото ѝ измерение. Ето защо той възнамерява да я увлече след себе си и да я накара да се появи в нашия свят.
Танис се почувства така, сякаш някой го бе ударил в стомаха. За момент не успя да си поеме дъх.
- Това е лудост — произнесе най-сетне, вкопчил ръце в дръжките на креслото. Кокалчетата на пръстите му бавно, но сигурно побеляваха от усилието. — Едва успяхме да я победим в Нерака! А той смята да ѝ позволи да се върне обратно?
- Освен ако някой не му попречи — продължи мрачният елф. — Което е мое задължение, както вече казах.
- Какво се очаква от нас? — попита настоятелно Танис, като се наведе напред. — Защо ни събра тук? За да се навъртаме наоколо и да гледаме? Аз...
- Търпение, Танис — намеси се Елистан. — Сега си нервен и уплашен. Всички изпитваме подобни чувства.
"С изключение на онзи историк със сърце от гранит ей там" — помисли си горчиво Танис.
- Нищо няма да се реши с прибързани действия и думи. — Елистан погледна Даламар и добави по-меко: — Струва ми се, все още не сме чули лошата новина?
- Да, Преподобни — отвърна мрачният елф и Танис изненадано забеляза намек за емоция в скосените му очи. — До мен достигнаха сведения, че Драконовата повелителка Китиара... — Даламар овладя потрепването в гласа си, покашля се и продължи малко по-уверено — ...планира изключително добре организирано нападение срещу Палантас.
Танис потъна отчаяно в креслото си. Първата му мисъл беше цинична и подигравателна — казах ви, лорд Амотус. Казах ти, Портиос. Казах ви съвсем същото, на всички вас, които искахте да пропълзите обратно в топлите си легла и да се престорите, че войната никога не се е случвала. Втората му мисъл бе далеч по-трезва. Спомените напираха — град Тарсис, обхванат от пламъци, драконовите армии превземат Утеха, болката, страданията... смъртта.
Елистан говореше, но Танис не можеше да се насили да го слуша. Той се облегна назад и затвори очи в опит да обмисли добре чутото. Спомняше си, че Даламар говореше нещо за Китиара, но какво точно? Рееше се на границата на съзнанието му. По същото време той също бе мислил за Кит. Не беше внимавал. Думите бяха смътни... Внезапно той се изправи в креслото:
- Чакайте! Ти каза, че Китиара е бясна на Рейстлин. Каза, че тя е поне толкова изплашена, колкото и ние от завръщането на Царицата. Ето защо е заповядала на Сот да убие Кризания. Ако е така, защо тогава иска да нападне Палантас? Изобщо няма смисъл! Силата ѝ в Санкшън расте с всеки изминал ден. Злите дракони се стичат натам, а според докладите драконидите, които бяха разпръснати след края на войната, също се събират под нейно командване. Но Санкшън е много далече от Палантас. Между нас и нея лежат земите на соламнийските рицари. Добрите дракони ще се надигнат и ще се изправят срещу злите, ако решат, че отново искат да превземат небето. Защо? Защо би рискувала всичко придобито досега? И за какво?
- Мисля, че познаваш повелителката Китиара, нали Полуелф? — прекъсна го Даламар.
Танис се закашля от неудобство и измърмори нещо неразбираемо.
- Не разбрах? — каза отново мрачният елф.
- Да! Да, познавам я и какво? — отсече рязко Танис. Съгледал погледа на Елистан, той се сви в креслото, чувствайки как кожата му пламва.
- Прав си — продължи с непотрепващ тон Даламар, макар сега в очите му да се забелязваше лека развеселеност. — Когато Китиара разбра за плана на Рейстлин, тя се изплаши. Не за него, разбира се, а заради опасенията си, че той ще направи така, че Царицата все пак да излее гнева си върху нея. Но — мрачният елф сви рамене, — това беше по времето, когато Китиара вярваше, че Рейстлин трябва да изгуби. Сега изглежда вярва, че той има някакъв шанс. А Кит винаги полага усилия да бъде на страната на печелившия. В плановете ѝ влиза да превземе Палантас и да се приготви да приветства магьосника, когато премине обратно през Портала. И ще му предложи мощта на армията си. Ако е достатъчно могъщ — а по това време той без съмнение ще бъде — съвсем лесно би успял да спечели предаността на драконите и да лиши Царицата от още един верен съюзник.