- Да се моли на Паладин? — обади се нечий суров глас. — И това го казваш ти, един черноризец!
Рейстлин раздразнено вдигна поглед. Очите му се разшириха от учудване:
- Стурм! — извика той.
Ала младият рицар не го чу. Той се взираше изумено в Кризания, докато раните по тялото ѝ се затваряха, макар и не напълно излекувани.
- Вещери! — възкликна той и измъкна меча си. — Вещери!
- Не, сър рицар — вдигна отпаднало глава Кризания. — Не, не сме такива. Аз съм свещенослужителка на Паладин! Погледни, не виждаш ли медальона на врата ми?
- Лъжеш! — каза напрегнато Стурм. — Вече няма свещенослужители! Изчезнали са по време на Катаклизма. А дори и да беше такава, какво правиш в компанията на това зло, родено от мрака?
- Стурм! Това съм аз, Рейстлин! — Архимагьосникът се изправи развълнувано. — Погледни ме! Не ме ли позна?
Младият рицар насочи върха на меча си право към гърлото му:
- Не зная по какъв извратен начин си сполучил да се сдобиеш с името ми, черноризецо, но ако го повториш още веднъж, ще превърна живота ти в ад. В Утеха не се церемоним с вещерите.
- Оставяме се в ръцете ти. Знам, че си добродетелен рицар, положил клетва, която те обвързва със законите на честта и добрия тон. Ето защо те моля да отсъдиш както ти повелява чувството за справедливост — каза Кризания, докато бавно се изправяше на крака, подпомагана от Рейстлин.
Суровото лице на младия рицар посмекчи изражението си. Той се поклони и върна меча в ножницата му като предварително хвърли на магьосника още един предупредителен поглед.
— Така е — каза той. — Обвързан съм с определени закони, които изискват от мен да се отнеса с вас справедливо.
Още докато говореше, леглото от листа се превърна в дървен под, дърветата край тях — в скамейки, небето — в таван, а пътят, който следваха — в пътека между редове от насядали мъже и жени. "Намираме се в съдебна зала" — помисли си внезапно замаяният от промяната Рейстлин. Обви ръка около раменете на Кризания и я отведе да седне зад една неголяма маса в центъра на помещението. Точно пред тях се издигаше подиум. Магьосникът погледна зад гърба си, за да огледа и останалата част от залата и установи, че всички места бяха заети от хора, които ги наблюдаваха с интерес, очевидно готови за предстоящото забавление.
Изведнъж си даде сметка, че познава мнозина от тях. Виждаше Отик, собственика на странноприемницата "Последен дом", зает в похапване от чиния с пикантни картофи. Виждаше и Тика — червеникавите ѝ къдрици подскачаха, докато сочеше Кризания и през смях разправяше нещо на околните. И Китиара! Облегната на рамката на вратата, с ръка на дръжката на меча си, както обикновено заобиколена от обожатели, тя погледна към него и неочаквано му намигна.
Рейстлин трескаво се озърна. В един от ъглите седеше и баща му — беден дървосекач, по чието лице сякаш се бяха отпечатали вечните грижи и тревоги. Недалече от него се виждаше и Лорана, а хладната ѝ елфическа красота сияеше като ярка звезда, увиснала в безлунно небе.
В същия момент Кризания извика:
- Елистан!
Тя се изправи и протегна ръка към него, ала свещенослужителят просто я огледа студено и поклати глава.
- Станете! — отекна нечий глас.
Разнесе се шум от тътрене на крака и скърцане на пейки. Всички в Залата се изправиха. В същия миг влезе съдията и присъстващите се умълчаха почтително. Облечен в сивата мантия на Гилиан, Богът на Неутралитета, съдията зае мястото си зад подиума и се обърна към обвиняемите.
- Танис! — извика Рейстлин и пристъпи напред. Брадатият Полуелф се намръщи при тази непростима проява на невъзпитание. Почти в същия миг приставът — старо мърморещо джудже — направи крачка напред и ръгна Рейстлин в ребрата с дръжката на бойната си брадва:
- Сядай си на мястото. И не говори, освен ако не те питат!
- Флинт? — Магьосникът улови джуджето за ръката. — Не ме ли позна?
- И не докосвай пристава! — изрева гневно джуджето, като отърси ръката си. — Ха! — измърмори, докато се връщаше обратно на мястото си до съдията. — Никакво уважение! Ще си помислиш, че съм тук, за да забавлявам който ми падне...
- Благодаря ти, Флинт — прекъсна го Танис, загледан мрачно към Рейстлин и Кризания. — А сега, кой обвинява тези двамата?
- Аз — каза рицарят, пременен в най-бляскавата си броня, и се изправи.
- Много добре, Стурм Блестящо Острие — каза съдията. — Ще ти предоставим възможност да изложиш тезата си. Има ли назначена защита?
Рейстлин вече се канеше да стане и да отговори, когато някой го прекъсна:
- Аз! Тук, Танис... ъъ, Ваша чест! Аз, ей тук! Чакай малко. Н-нещо съм се закачил...
През Съдебната зала премина вълна от смях, докато всички се обръщаха да погледнат към натоварения с книги кендер, който тъкмо се бореше да мине през вратата. Китиара се усмихна широко, улови кендера за плитката и безцеремонно го засили навътре. Човечето се изтърколи на пода, навсякъде се разлетяха книги, а тълпата зарева от възторг. Когато кендерът най-после се изправи, той се отупа с достойнство, скокна през книгите и най-сетне се добра до подножието на подиума.