- Аз, Тасълхоф Кракундел! — каза, обърна се и протегна мъничка ръка към Рейстлин.. Архимагьосникът се втренчи невярващо в него, без да успее да отвори уста. Тас сви рамене, погледна ръката си, въздъхна и се обърна към съдията. — Здравейте, името ми е Тасълхоф Кра...
- Я сядай! — кресна джуджето. — Никой не се здрависва със съдията, кратуна такава!
- Гледай ти — възмути се кендерът. — Защо пък не? Само се опитвах да бъда любезен, нещо, което вие джуджетата, явно не умеете. Аз съм...
- Млък! — извика Флинт и удари пода с дръжката на брадвата си.
Тас врътна опашката на косата си и очевидно примирено се върна да седне до Рейстлин. Преди да го стори обаче, не пропусна да имитира намусеното изражение на джуджето срещу публиката, която се запревива от смях, карайки Флинт да побеснее още повече. Този път се намеси съдията:
- Тишина — нареди неумолимо той и тълпата отново се смълча.
Тас се тръсна в стола до Рейстлин. Магьосникът тутакси усети леко докосване. Той се втренчи мрачно надолу към кендера и поднесе дланта си напред:
- Върни мия! — заповяда.
- Кое? А, това-а? Твое ли е? Сигурно си го изпуснал? — рече невинно Тас, докато му връщаше една от кесиите с магически съставки. — Намерих го на пода...
Рейстлин я грабна от кендера и с гневно изражение я закачи обратно на шнура около кръста си.
- Поне едно благодаря можеше да кажеш — произнесе с остър шепот Тас, ала моментално се присви под строгия поглед на съдията.
- Какви са обвиненията срещу тези двамата? — попита Танис.
Стурм Блестящото острие пристъпи към подиума. Разнесоха се разпокъсани аплодисменти. Очевидно в града харесваха младия рицар с цялата му доблест и мрачна, но изпълнена с достойнство осанка.
- Ваша чест, открих ги в пустошта. Черноризият спомена името на Паладин — откъм тълпата се чу гневно мърморене. — Със собствените си очи видях как даде на жената някаква зловонна течност. Когато за пръв път се натъкнах на тях, тя беше зле ранена. Мантията ѝ беше подгизнала от кръв, а лицето ѝ бе обгоряло и покрито с белези. Но след като отпи от вещерската отрова, изведнъж оздравя!
- Не! — извика Кризания, като се изправи несигурно на крака. — Не е вярно. Отварата, която Рейстлин ми даде, просто облекчи болката. Молитвите ме излекуваха! Аз съм свещенослужител на Паладин...
- Простете ни, Ваша чест — кресна кендерът и също скочи на крака. — Клиентката ми не искаше да каже, че е свещенослужител на Паладин. Правела се е на мим. Точно така. Това искаше да каже. — Тас захихика. — Просто са се забавлявали, за да разнообразят досадното пътуване. Постоянно играят на тази игра. Ха, ха. — Той се обърна към Кризания, намръщи се и прошепна толкова високо, че всички в залата го чуха: — Какво си мислиш, че правиш? Как изобщо очакваш да те отърва, ако през цялото време тръбиш какво се е случило в действителност! Направо ме убиваш!
- Тишина! — ревна джуджето.
Кендерът се врътна на пети:
- Ти също започваш да ми омръзваш, Флинт! — извика той. — И престани да тропаш с тази брадва по пода, ако не искаш да ти я увия около врата.
Залата се заля от смях. Дори съдията си позволи да се усмихне по-широко, отколкото позволяваше положението му.
Кризания седна обратно до Рейстлин с побледняло лице.
- Що за цирк е това? — промърмори тя ужасено.
- Нямам представа. Но възнамерявам да му сложа край — магьосникът се изправи решително.
- Замълчете всички. — Тихият му глас моментално накара присъстващите да си затворят устата и да се втренчат стреснато в него. — Тази жена е преподобна дъщеря на Паладин! А аз съм магьосник от ордена на Черните мантии и владея Изкуството до съвършенство...
- О, защо тогава не ни покажеш някоя магия! — извика кендерът и скочи на крака. — Превърни ме в патица...
- Я сядай! — нареди му Флинт.
- Запали брадата на джуджето — присмя се Тасълхоф. Предложението му бе последвано от бурни аплодисменти и безброй шеги.
- Да, покажи ни магията си, чародеецо — надвика шума в Залата Танис.
Чуха се шъткания и гневно мърморене.
- Да, чародеецо, покажи ни магията си. Покажи ни магията си, хайде, какво чакаш?
Над всичко се издигна и гласът на Китиара, силен и звънтящ:
- Направи някоя магия, ако можеш, хилаво нищожество такова!