Загледана към небесата, които не можеше да види, Кризания нададе изпълнен с агония вик. После прошепна тихо:
- Обичам те, Рейстлин! Така и не успях да ти го кажа. Така и не успях да го призная пред самата себе си. — Поклати глава, изгубена в болката, която пресушаваше душата ѝ дори повече, отколкото я бяха пресушили пламъците. — Но дори и да ти бях казала, какво щеше да промени това?
Болката започна да отшумява. Чувстваше как постепенно я напуска заедно с последните проблясъци на съзнание.
"Добре — помисли си уморено. — Умирам. Нека смъртта дойде бързо, за да сложи край на мъченията ми."
Тя си пое дъх.
- Паладин, прости ми — прошепна. Пое дъх още веднъж:
- Рейстлин...
И още веднъж, съвсем слабо:
-...прости...
Песента на Кризания
Вода от прахта и прах от вода. Неясни земи се оформят от цвят и лъчи. Гасне взор, ала ето, протягаш ръка
в молитва, отправена с ясни очи.
Бял безкрай, океан, немислима страна,
континент безначален сред вечната шир
и вълни от звезди, от пламтящи слънца:
богове, единени в невидим ефир.
Прах от вода, вода от прахта.
Мантия бяла, побираща целия свят.
Вяра във спомен и кълн в благодатна земя,
в бъдещи дни и градини, отрупани с цвят.
Извор от сълзи избликнали,
радост в труда и храна за тъги.
Вечно започващи песни, проникнати
с горести, скърби и тихи мечти.
Глава 9
Танис стоеше пред Храма и размишляваше над думите на стария магьосник. Изведнъж той изсумтя. Любовта трябва да възтържествува!
Изтри напиращите сълзи и горчиво поклати глава. Този път магията на Физбан нямаше да свърши работа. На любовта не се полагаше дори второстепенна роля в тази пиеса. Твърде отдавна Рейстлин се бе подиграл с обичта на брат си и го бе превърнал в затъпяло от пиянство нищожество, от което се носеше единствено дъх на отпусната плът и силна джуджешка ракия. А и дори камъкът имаше по-голяма способност да обича в сравнение с направената от мрамор преподобна Кризания. Колкото до Китиара... Съмняваше се дали Китиара изобщо някога е обичала когото и да било.
Танис се намръщи. Въобще не бе възнамерявал да мисли за нея, не и този път. Ала опитът да отблъсне нежеланите спомени обратно в бездната на миналото, сякаш само усили светлината, която падаше върху тях. Улови се, че пак мисли за времето, когато се бяха срещнали за пръв път сред пустошта недалече от Утеха. Още веднъж си припомни как, открил, че една млада жена се бие за живота си срещу банда гоблини, Танис без колебание се бе хвърлил в нейна защита, само за да предизвика гнева ѝ, задето бе развалил цялото удоволствие от играта!
Това го бе очаровало. До този момент го интересуваше единствено младата, деликатна Лорана. Ала това бяха детински чувства, продиктувани от факта, че са израснали заедно, след като баща ѝ бе склонил да вземе незаконородения син на умрялата при раждането майка на Танис. Всъщност решението му да напусне родните земи на елфите и да тръгне по света заедно със стария Флинт, джуджето ковач, се дължеше отчасти и на факта, че бащата на Лорана никога не би одобрил напълно момичешкото увлечение на дъщеря си.
До този момент Танис не бе срещал жена, която да може да се мери с Китиара — решителна, смела, прекрасна, чувствена... Още при първата им среща тя не бе скрила, че е привлечена от Полуелфа. А игривата битка помежду им бе прераснала в изпълнена със страст нощ сред меките завивки на постелята ѝ. По-късно двамата често прекарваха времето си заедно, пътувайки сами или в компанията на приятелите си — Стурм Блестящото острие, Карамон и неговия болнав близнак Рейстлин.
Доловил собствената си въздишка, Танис още един път разтърси гневно глава. Не! Сграбчи гневно мъчителните спомени и ги запрати обратно в мрака, след което решително затръшна и заключи вратата след тях. Просто ѝ послужи като поредната играчка, това беше всичко. След като се позабавлява с него, го изостави при първата удала ѝ се възможност — възможността, която чакаше — да се сдобие с истинска власт. Беше го захвърлила без дори да се замисли. Ала дори докато заключваше вратата на собствените си спомени, Танис продължаваше да чува гласа ѝ. Думите, които бе произнесла в нощта на падането на Царицата на Мрака, когато бе помогнала на него и на Лорана да избягат: