- Драконите и какво? — настоя Танис. Отговорът започваше да се оформя в съзнанието му. Горещият чай се разля по разтрепераната му ръка. Остави чашата на перваза на прозореца.
Гунтар поглади мустаците си още по-намръщено:
- До нас достигнаха странни вести. Първо от Солантас, а после и от Вингард.
- Какви вести? Видели ли са нещо? Какво?
- Не са видели. Но по-обезпокоително е било онова, което са чули. Необикновени звуци, разнасящи се от облаците... може би дори от над облаците.
В спомените си Танис отново се върна към разказите на Речен вятър за Обсадата при Каламан.
- Дракони?
Гунтар поклати глава.
- Гласове, смях, отварящи се и захлопващи се врати. Трополене, скърцане...
- Знаех си! — свитият юмрук на Танис се стовари върху перваза. — Бях сигурен, че Китиара крои нещо! Разбира се! Това трябва да е! — Той се втренчи мрачно във врящия облачен похлупак. — Летяща цитадела!
Гунтар въздъхна тежко, без да помръдне:
- Казах ти, че уважавам дълбоко Драконовата повелителка, Танис. Но очевидно все пак съм я подценил. С един замах е разрешила всичките си проблеми по прехвърлянето на войска и провизии. Сега вече не са ѝ необходими безопасни пътища за каруците с продоволствия. Просто е взела всичко, което ѝ трябва със себе си. Кулата на Върховния свещенослужител не предвижда нападение по въздух. Нямам никаква идея колко време бихме издържали срещу такава атака. При Каламан драконидите скачаха от небето и използваха крилете си, за да се реят из улиците и да сеят смърт сред нас. Междувременно черноризците ни обсипваха с огнени кълба, а и да не забравяме, че Китиара разполага със злите дракони... Не че имам някакви съмнения, че рицарите биха се огънали срещу някаква си летяща цитадела, разбира се — добави намръщено лордът. — Но битката ще се окаже малко по-трудна, отколкото първоначално ми се искаше да призная. В Каламан се справихме с проблема, като изчакахме по-голямата част от войските им да се приземят. Чак след това използвахме добрите дракони, които отнесоха на раменете си войници, за да завземем изпразнената цитадела. Естествено, основните ни части ще останат в крепостта и ще посрещнат драконидите. Разполагам с около стотина мъже, готови да възседнат бронзовите си дракони и да предприемат контранападение.
"Вижда ми се разумно" — беше принуден да признае пред себе си Танис. Думите на Гунтар съвпадаха с онова, което му беше разказвал и Речен вятър. Ала Танис знаеше, че Каламан така и не бе успял да задържи за по-продължително време Цитаделата. Те просто я бяха отблъснали. От своя страна войските на Китиара бяха изоставили битката за Каламан, за да се оттеглят. По-късно летящата крепост се бе върнала в Санкшън, където Драконовата повелителка явно отново я бе възстановила.
И ето, че отново се възползваше от услугите ѝ.
Вече се канеше да го напомни на лорд-рицаря, когато Гунтар го прекъсна:
— Очакваме Цитаделата да ни атакува всеки момент — заяви той, загледан съвсем спокойно през прозореца. — Всъщност...
Танис го улови за лакътя.
- Там! — посочи той.
Гунтар кимна. После се обърна към един от адютантите си при вратата и му нареди:
- Дайте тревога!
Тръбите засвириха, барабаните забиха. Рицарите по бойниците се разтичаха и със сурови лица започнаха да заемат местата си.
- Практически изкарахме нощта под тревога — добави Гунтар, макар да нямаше нужда от това.
Рицарите се държаха толкова дисциплинирано, че дори когато летящата крепост внезапно проби облачния покров и се заспуска бързо към тях, никой не издаде даже звук. Командирите на отделения обхождаха редиците и издаваха кратки, тихи команди. Тръбите изсвириха още веднъж,, но по-предизвикателно. От време на време до Танис долиташе дрънкане на снаряжение, когато някой от войните се размърдаше изнервено на мястото си. После някъде високо над главите им се чу плясък на криле, щом няколко ята бронзови дракони, водени от Кирза се вдигнаха във въздуха и напуснаха крехката сигурност на Кулата.
- Благодарен съм, задето те оставих да ме убедиш да укрепим това място, Танис — обади се лордът, без в гласа му да проличи и най-малък намек за тревога. Но дори и така успях да свикам само онези рицари, които можеха да откликнат на момента на призива ми. Все пак разполагаме с поне две хиляди бойци. Имаме достатъчно провизии. Да — повтори отново той, — можем да задържим Кулата. Дори и срещу летяща цитадела. Няма никакво съмнение, че ще се справим. Китиара едва ли разчита на повече от хиляда войници в онова нещо там...
Танис кисело си даде сметка, че му се искаше Гунтар да престане да се държи толкова уверено. Най-вече понеже започваше да звучи така, сякаш се опитва да убеди сам себе си. Докато наблюдаваше приближаващата цитадела, някакъв вътрешен глас неспирно крещеше в него, не го оставяше на мира, увещаваше го, че нещо не е наред.