Ругаейки под нос, Танис се втурна към вратата и едва не се сблъска с лорд Гунтар, който тъкмо се задаваше с объркано изражение.
- Нищо не разбирам — обясняваше рицарят на адютантите си. — Защо не ни атакува? Какво е намислила?
- Тръгнала е директно към града! — улови го за раменете Танис и го разтърси. — Всичко, което каза Даламар, е вярно! Планът на Китиара е да нападне Палантас! Не иска да си губи времето с нас, а и вече не ѝ се налага! Вместо да влиза в сражение, просто ще ни прескочи!
Гунтар присви очи през тесните процепи на шлема си:
- Това е лудост — каза студено. Той изсумтя. Сетне раздразнено смъкна шлема. — В името на всички богове, Полуелф, що за военна стратегия следва тази жена? Та нали по този начин ще остави тила на армията си напълно открит! Дори и да успее да превземе Палантас, как изобщо смята да го задържи? Ще се окаже притисната между нас и стените на града. Не! Длъжна е да ни довърши, за да може да продължи напред! В противен случай е в ръцете ни. Няма избор!
Гунтар се обърна към адютантите си:
- Най-вероятно е просто маневра. Подгответе защитата така, че да посрещнем атака от противоположната страна...
- Чуйте ме! — извика разярено Танис. — Това не е преструвка. Тя отива в Палантас!. И по времето, по което ти и рицарите ти успеете да се доберете до града, брат ѝ ще е прекрачил през Портала. А тя ще му го поднесе на тепсия!
- Глупости — изръмжа рицарят. — Не може да превземе Палантас толкова бързо. Добрите дракони ще се надигнат срещу нея... Проклет да съм, Танис, даже палантийците да не са истински войни, само броят им е достатъчен, за да я възпре поне на първо време! — Той отново изсумтя. — Рицарите могат да потеглят веднага. Ще бъдем там за не повече от четири дни.
- Забравяш нещо — отсече Танис и твърдо, но учтиво си проправи път покрай Гунтар. Обърна се на пети и поясни: — Всички ние забравихме за най-важното, елементът, който изравнява силите — лорд Сот.
Глава 12
Кирза се отблъсна с яките си задни крака, разпери криле и величествено се заиздига във въздуха над Кулата на Върховния свещенослужител. Скоро мощните му махове позволиха на неговия ездач да задмине бавно прелитащата над планините цитадела.
"И все пак — помисли си мрачно Танис — се движат достатъчно бързо, за да пристигнат в Палантас още утре сутринта."
— Не прекалено близо — предупреди той Кирза.
Над тях, в широка мързелива спирала, кръжеше един черен дракон, просто за да ги държи под око. Други черни дракони се забелязваха в далечината, а в момента, в който се издигнаха на нивото на Цитаделата, Танис вече можеше да забележи и сините, които пък се придържаха близо до сивите кулички на летящото укрепление. Направи му впечатление един от особено едрите екземпляри и не след дълго разпозна в него личния дракон на Китиара — Ские.
"Но къде е Кит?" — питаше се Танис, докато без особен успех се опитваше да надникне през отрупаните с дракониди прозорци, откъдето се чуваха груби подвиквания, сочеха го и му се подиграваха. Внезапно със страх си даде сметка, че ако в този момент тя гледаше насам, вероятно щеше да го разпознае и бързо вдигна качулката си. По устните му заигра печална усмивка. Той почеса брадата си. От това разстояние Кит щеше да види просто един самотен ездач на гърба на дракон, може би най-обикновен вестоносец на рицарите.
Съвсем ясно си представяше картината във вътрешността на Цитаделата.
- Можем да го свалим с един изстрел, господарке Китиара — казваше някой от военачалниците ѝ.
Добре познатият смях сякаш отекна в ушите на Танис:
- Не, оставете го да отнесе новината в Палантас, нека знаят какво ги чака. Дайте им време да се поизпотят.
Време да се поизпотят. Танис избърса запотеното си лице. Дори и сред ледения въздух над планините, ризата под кожената му ризница беше овлажняла и лепнеше по гърба му. Потрепери от внезапен хлад и се уви по-добре в наметалото си. Всички мускули го боляха, беше свикнал да се вози в карети, а не по гърбовете на дракони. За момент си позволи да си припомни с копнеж усещането за едно такова пътуване. Сетне усмивката му се разшири и той кимна тъжно. Разтърси глава, за да се разсъни (защо ли липсата на сън само след една нощ му се отразяваше така зле?) и се насили да откъсне мисли от дребните неудобства и да се изправи пред невъзможния проблем, който стоеше пред всички тях.
Кирза полагаше усилия да стои настрана от черния дракон, който продължаваше да кръжи над тях. Най-сетне бронзовият дракон увеличи скоростта, а черният, явно изпратен просто да се увери, че няма да предприемат не — Щ що глупаво, постепенно изостана назад. Цитаделата продължаваше невъзмутимо пътя си, докато не се превърна в мъничка точка, увиснала над планински върхове, които при нормални условия можеха да спрат цели армии.