- Това е писмо до жена ми, Чарлз — продължи тихо полуелфът, без да го поглежда. — Тя е в Силванести. Погрижи се да бъде изпратено още тази нощ, преди...
- Разбирам, сър — произнесе сериозно Чарлз, пристъпи и взе писмото.
Танис се изчерви виновно:
- Знам, че сега не му е времето и че има далече по-важни документи, които не търпят отлагане, но все пак...
- Разполагам тъкмо с нужния човек, милорд. Всъщност той е елф от Силванести. Лоялен е, но за да бъдем честни, ще е особено доволен да напусне града под някакъв достоен претекст.
- Благодаря ти, Чарлз. — Полуелфът въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Ако с мен се случи нещо, бих искал тя да научи...
- Естествено, милорд. Напълно разбираемо е. Не се тревожете повече. Печатът ви, между впрочем?
- О, да. — Танис свали пръстена и го притисна върху горещия восък, който Чарлз изсипа върху пергамента, за да може да се отпечата личният му знак: листо от трепетлика.
- Лорд Гунтар пристигна току-що, милорд. В момента провежда съвет с лорд Маркам.
- Лорд Гунтар! — Внезапно челото на Танис се проясни. — Отлично. Аз поканен ли...
- Помолиха ме да ви предам, че искат да се срещнат с вас, стига да ви е удобно, милорд — кимна невъзмутимо Чарлз.
- О, удобно е — заяви Танис и се изправи. — Предполагам, все още няма никаква следа от цита...
- Все още никаква, милорд. Ще откриете двамата господа в лятната утринна стая — понастоящем официално обявена за щаб.
- Благодаря ти, Чарлз — кимна Танис, удивен, че най-сетне е успял да завърши поне едно изречение.
- Ще има ли нещо друго, сър?
- Не. Знам...
- Много добре, милорд.
Чарлз се поклони с писмото в ръка и задържа вратата, колкото Танис да излезе навън, след което я заключи. Изчака, за да се увери, че Полуелфа няма някакви други последни нареждания, поклони се отново и се отдалечи. Без да може да откъсне мислите си от писмото, Танис остана сам, благодарен на сенките в слабо осветения коридор. Сетне пое дълбоко дъх и закрачи твърдо в търсене на лятната утринна стая — понастоящем официално обявена за щаб.
Задържа ръка върху дръжката на вратата и вече се канеше да влезе, когато долови някакво раздвижване в края на периферното си зрение. Обърна глава, точно когато от въздуха се материализира нечия изтъкана от мрак фигура.
- Даламар? — каза изненадано Танис. Изостави затворената врата на щаба и тръгна по коридора към мрачния елф. — Мислех, че...
- Танис. Тъкмо теб търсех.
- Някакви новини?
- Не и такива, които биха ти харесали — сви рамене магьосникът. — Не мога да остана дълго. Съдбата ни виси на косъм. Но ти донесох това. — Той порови в черна кадифена кесия, окачена на кръста му и подаде на полуелфа една сребърна гривна.
Танис разгледа любопитно гривната. Беше широка горе-долу колкото дланта му, изработена от чисто сребро. Ако се съдеше по широчината и тежестта ѝ, можеше да предположи, че е предназначена за носене на китката. Беше леко потъмняла и инкрустирана с черни камъни, чиито полирани страни отразяваха трепкащата светлина на факлите в коридора. И определено идваше от Кулата на Върховното чародейство.
Той я повдигна предпазливо.
- Да не би да е... — поколеба се, без да е сигурен дали наистина иска да знае.
- Магическа? Да — отвърна Даламар.
- На Рейстлин? — намръщи се Танис.
- Не — мрачният елф се усмихна язвително. — Шалафи не се нуждае от магически дрънкулки като тази. Гривната е част от колекцията, с която разполагам в Кулата. И е доста стара, със сигурност датира поне от времето на Хума.
- За какво служи? — все така намръщен, полуелфът я изучи подозрително.
- Защитава онзи, който я носи, от магическо влияние. Танис вдигна глава.
- Като това на лорд Сот?
- Чието и да е. Но, да, ще защити притежателя си и от могъщите думи на неумрелия рицар: "мъртъв", "поразен", "сляп". Ще го предпази и от ефекта на страха, който струи от него, както и от заклинанията му за огън и лед..
Полуелфът се втренчи внимателно в Даламар.
- Това е наистина безценен дар! С негова помощ имаме шанс.
- Онзи, който я носи, би следвало да ми благодари когато или ако се върне жив! — Магьосникът скри ръце в ръкавите си. — Дори и без свръхестествените си способности, лорд Сот е опасен противник, без да споменаваме онези, които го следват — обвързаните с клетва дори в смъртта си. Да, Полуелфе, най-добре ми благодари след като се завърнеш.
- Аз? — Танис помисли, че не е чул добре. — Но аз... не съм държал меч от близо две години! — Внезапно почувства, че го обзема лошо предчувствие. — Защо аз?
Усмивката на Даламар стана още по-широка. Косите му очи заблестяха от нескривано удоволствие.