Самият град вече беше под тревога. В кратка и пестелива реч лорд Амотус бе уведомил съгражданите си какво ги очаква. Паниката така и не се беше разразила, факт, на който Гунтар не можеше да повярва докрай. Е, неколцина по-богати люде бяха направили опит да подкупят един-двама корабни капитани и да напуснат Палантас, ала капитаните до един бяха отказали да излязат в открито море, най-вече под зловещото впечатление от заплашително надвисналите облаци по небето. Портите към Стария град бяха отворени. Онези, които все пак желаеха да напуснат и да се спасят сред пустошта, разбира се, не можеха да бъдат спрени. Малцина се бяха възползвали от тази възможност. В Палантас най-малкото можеха да се надяват на градските стени и закрилата на рицарите.
Лично Танис смяташе, че ако градските жители знаеха пред какви ужаси ще бъдат изправени, не след дълго броят на пожелалите спасение извън стените щеше да бъде доста по-голям. Отделно от това, жените вече бяха забравили за пищните си дрехи и пълнеха всеки наличен съд с вода, за да могат да гасят възникнали пожари. Онези, които живееха в Новия град (незащитен от стени), бяха евакуирани в Стария, чиито укрепления бяха подсилени дотолкова, доколкото позволяваше малкото време, с което разполагаха. Децата бяха настанени във винарски изби и скривалища, обикновено използвани по време на буря. Търговците отваряха импровизирани сергии, където продаваха на ниски цени всичко необходимо, за да могат гражданите да изкарат поне на първо време една по-продължителна обсада. Ковачите изработваха оръжия и пещите горяха до късна доба, за да могат да бъдат поправяни и онези мечове, копия и щитове, с които вече разполагаха.
Загледан към града, Танис забеляза, че в много от домовете горяха светлинки — хората вече се готвеха за настъпващата утрин. Утрин, за каквато, поне ако се съдеше по опита, който имаше, едва ли някой можеше да бъде напълно подготвен.
Той въздъхна и, без да може да се отърве от мисълта за писмото си до Лорана, взе горчивото решение. Знаеше, че ще предизвика доста спорове, но все от някъде трябваше да се започне. Обърна се рязко и прекъсна Маркам:
- Какъв според теб би бил планът им за атака? — попита той лорд Гунтар.
- Съвсем простичък — рицарят поглади мустаците си. — Ще постъпят така, както постъпиха и при Каламан. Ще приближат Цитаделата колкото е възможно повече. Предишният път това не беше чак толкова близо. Но — той сви рамене — за съжаление драконите, които имаме, дори не се доближават по брой до техните. Веднъж щом Цитаделата прехвърли стените, драконидите ще се спуснат и ще се опитат да превземат града отвътре. Злите дракони ще нападнат...
- А лорд Сот ще нахлуе през вратите на града — довърши Танис.
- Поне рицарите ще пристигнат навреме, за да му попречат да се погаври с труповете ни — обади се сър Маркам, като отново пресуши чашата си.
- Главната цел на Китиара — продължи да размишлява на глас Полуелфът — ще бъде Кулата на Върховното чародейство. Даламар твърди, че никое живо същество не може да прекоси Дъбравата Шойкан. Може би това ще я принуди да изчака Сот, за да се възползва от помощта му при преминаването.
- Ако изобщо Кулата е истинската ѝ цел — заяви Гунтар, като наблегна на думата ако. Очевидно продължаваше да не хваща вяра на приказката за Рейстлин. — Личното ми предположение е, че ще използва битката като прикритие, за да може да прелети над стените с дракона си и да кацне възможно най-близо до Кулата. Защо пък да не разположим постови около Дъбравата, за да се опитаме да я затрудним...
- Едва ли ще успеят да се приближат достатъчно — намеси се сър Маркам и като се замисли, добави едно "милорд". — Дъбравата и без друго упражнява потискащото си въздействие на мили наоколо.
- Пък и ще се нуждаем от рицарите, за да се разправим с легионите на Сот — отбеляза Танис. Той въздъхна. — Имам план... ако ми позволите, ще го изложа.
- Но разбира се, Полуелфе.
- Поне дотук сме съгласни, че Цитаделата ще ни атакува от горе, а лорд Сот ще нахлуе през вратите, за да отвлече вниманието ни и да даде възможност на Кит да се добере до Кулата. Нали така? Гунтар кимна.
- Тогава да качим рицарите, с които разполагаме, на бронзови дракони. Ще ви бъда благодарен, ако ми позволите да взема Огнедъх. Тъй като гривната ми дава най-подходяща защита срещу Сот, с него ще се заема аз. Останалите ще се концентрират върху онези, които следват неумрелия рицар. И без друго имам лични сметки за уреждане със Сот — добави той, забелязал, че Гунтар се кани да поклати глава в знак на несъгласие.
- Абсолютно съм против. Наистина се справи добре при последната война, но не си обучен за реални бойни действия! Да се изправиш срещу един соламнийски рицар...