Мисълта за това накара Тас да затаи ужасено дъх. Когато най-сетне успя да проговори, гласът му бе станал писклив:
- Аз? Но, Карамон, аз не съм войн! Е, вярно, казах на пазача, че съм, но...
- Тасълхоф Кракундел — заяви сурово едрият мъж. — Предполагам, че е възможно боговете да са наредили нещата така, просто за да те позабавляват. Възможно, но и твърде съмнително, мен ако питаш. Ние сме част от този свят и често се налага да поемаме отговорностите, които той ни налага. Сега го разбирам съвсем ясно. Да, съвсем ясно. — Той въздъхна и за момент лицето му прие толкова сериозно и печално изражение, че Тас усети как нещо стяга гърлото му.
- Зная, че съм част от света, Карамон — произнесе нещастно кендерът. — И с радост бих поел отговорностите, които ми се падат по право и с които мога да се справя. Но... просто се чувствам една твърде нисичка част, ако разбираш какво искам да кажа. А лорд Сот е такава висока и грозна част, че...
Изсвири тръба, последва я втора. Тас и Карамон замълчаха едновременно, додето острият звук най-сетне отмря.
- Това е, нали? — попита тихо кендерът.
- Да — отговори приятелят му. — Най-добре да побързаш.
Карамон затвори книгата и я мушна в една стара раница, с която Тас се бе "сдобил" по време на обиколката им из Новия град. Естествено, кендерът се беше сдобил и с нови кесии, плюс разни други интересни дреболии, за които войнът дори не подозираше. Сетне Карамон протегна ръка и я положи върху главата на Тас. Приглади назад нелепо стърчащата му опашка:
- Сбогом, Тас. И благодаря.
- Но, Карамон! — Кендерът се втренчи в него. Внезапно се бе почувствал невероятно самотен и объркан. — К-къде отиваш ти?
Приятелят му се загледа към Кулата на Върховното чародейство. Приличаше на черна празнина, отсъствие сред надвисналите буреносни облаци. На върха на Кулата, там, където се намираше лабораторията — и където трябваше да е Порталът — горяха ярки светлини.
Тас проследи погледа му. Втренчи се в скупчените край Кулата облаци и зловещите мълнии, които проблясваха край нея, сякаш боговете си играеха с голяма, тромава буболечка. Припомни си последния път, когато бе имал вземане-даване с Дъбравата Шойкан...
- О, Карамон! — извика и улови ръката на едрия войн. — Карамон, недей... чакай...
- Сбогом, Тас — повтори твърдо Карамон и отскубна кендера от ръката си. — Трябва. Знаеш какво ще се случи, ако не го направя; Ти също знаеш какво да правиш. А сега побързай. Цитаделата вероятно вече е над портите.
. — Но, Карамон... — изплака приятелят му.
- Тас, налага се да го направиш! — изкрещя гневно войнът. Гласът му отекна надолу из празната улица. — Нима ще оставиш Танис да умре, без да се опиташ да му помогнеш?
Кендерът се сви като попарен. Никога досега не беше виждал Карамон ядосан, поне не и на него. И никога до този момент, през всички приключения, които бяха имали заедно, Карамон не си бе позволявал да му крещи.
- Не — каза примирено. — Просто... Не съм сигурен какво мога да сторя...
- Ще измислиш нещо — измърмори Карамон и се намръщи. — Винаги успяваш. — Той се обърна и решително започна да се отдалечава. Тас се взираше неутешимо след него.
- С-сбогом, Карамон — извика кендерът след приятеля си. — Н-няма да те разочаровам.
Войнът се извърна. Когато проговори, тонът му бе странен, сякаш не можеше да си поеме дъх:
- Няма, Тас, каквото и да стане.
Карамон помаха и закрачи надолу по улицата.
В далечината се виждаха сенките на Дъбравата Шойкан, сенки, които ничия светлина не можеше да разпръсне, сенки, сред които се спотайваха Пазителите на Кулата.
Тас остана загледан след приятеля си в продължение на няколко минути, додето не го изгуби сред тъмнината. Всъщност толкова много се надяваше, че Карамон ще се обърне и ще извика: "Чакай, Тас! Ще дойда с теб, за да спасим Танис!"
Ала едрият войн не бе сторил нищо такова.
- Той остави тази работа на мен — въздъхна кендерът. — И ми изкрещя!
Тас изсумтя тихичко и най-свой ред тръгна с тежки стъпки в противоположната посока към градската порта. Нямаше абсолютно никаква идея как може да спаси Танис от ръката на неумрял рицар, а и като се замислеше, никак не можеше да проумее как е възможно Карамон да му повери толкова отговорна задача.
- И все пак спасих живота на Карамон — измърмори. — Може би ще осъзнае, че...
Внезапно кендерът се закова като вкаменен в средата на улицата.
- Ами че Карамон се отърва от мен! — възнегодува той. — Тасълхоф Кракундел, наистина имаш кратуна вместо глава! Та той се отърва от мен! Отива там, за да умре\ Това, че ме изпрати да спасявам Танис, беше само извинение! — Огледа се безутешно и в двете посоки на улицата. — А сега какво? — произнесе съвсем тихо.