Палантас гореше.
- В никакъв случай не е безопасно местенце този град — измърмори. — Танис каза точно това: намери си безопасно местенце. А най-безопасното място, за което се сещам сега, е да бъда с Карамон и Танис вместо в този подпален, плячкосван и разграбван град. Пък и сигурно вече са успели да се забъркат в някоя голяма неприятност, която чака само мен. — Той се умисли дълбоко. — Сетих се! — каза внезапно. — Ще се помоля на Физбан! Няколко пъти свърши работа... е, добре де, мисля, че свърши работа. Така или иначе, няма да навреди.
Забелязал приближаването на двама дракониди, Тас се шмугна в една странична уличка, скри се зад голяма купчина смет и вдигна очи към небето:
- Физбан — каза сериозно. — Стана тя каквато стана! Ако този път не се измъкнем здрави и читави, най-добре да хвърлим парите в кладенеца, да нарамим пилетата и да си потърсим друг дом, както обичаше да казва майка ми. И макар че не съм особено сигурен какво имаше предвид, ми звучи доста добре. Трябва да бъда с Танис и Карамон. Знаеш, че няма да се справят без мен. Но за да успея, се нуждая от дракон. Нали? Не искам много. А можех да го направя. Като например, да прескочим глупостите с драконите и да ме качиш направо горе. Но подхождам скромно. Само един дракон. Това е.
Той зачака. Нищо не се случваше.
Въздъхна още по-раздразнено, хвърли едно око към небето и се опита да бъде търпелив. Нищичко. Кендерът изпухтя.
- Добре, от мен да мине, ще върна съдържанието на една кесия, а защо не и на две, само ми помогни да полетя малко с Цитаделата. Точно така, това е истината. Поне част от нея. А и не можеш да отречеш, че винаги ти намирах шапката...
Ала въпреки великодушния жест, драконът така и не се появяваше.
Най-накрая Тас се отказа. Драконидите вече бяха отминали, така че се изправи иззад купчината боклук и отново се върна на улицата.
- Е — промърмори, — предполагам, че си бил доста зает, Физбан, а и...
В същия момент земята избяга изпод краката му, във въздуха полетяха натрошени камънаци, тухли и чакъл и се разнесе грохот, който едва не го оглуши, след което... настъпи тишина.
Кендерът се изправи, отърси полепналата мръсотия от гамашите си и се взря през стелещата се прах. За момент си помисли, че върху него се е стоварила още някоя сграда, както в Тарсис, ала секунда по-късно вече знаеше, че случаят съвсем не е такъв.
В средата на улицата лежеше един бронзов дракон. Беше паднал по гръб, покрит с кръв, крилата му бяха разперени върху няколко съседни къщи, а опашката очевидно бе успяла да събори няколко други. Очите му бяха затворени, по хълбоците му се виждаха дълбоки изгаряния и определено не дишаше.
— Това — каза раздразнено Тас, загледан към създанието, — не беше точно същото като онова, което имах предвид!
В същия момент обаче драконът се раздвижи. Едното му око се отвори и замаяно се фокусира върху кендера в опит да го разпознае.
- Огнедъх! — възкликна Тасълхоф и се изкатери по един от огромните му крака, за да го погледне в окото. — Точно теб търсех! Зле ли... зле ли си ранен?
Младият дракон явно тъкмо се канеше да отвърне нещо, когато неочаквано над тях прелетя тъмна сянка. Очите на Кирза мигом се разтвориха широко, той изръмжа тихо и немощно се опита да вдигне глава. Усилието се оказа твърде голямо. Кендерът огледа небето над тях и забеляза един черен дракон, който тъкмо се канеше да се спусне надолу и да довърши жертвата си.
- А, не! — измърмори Тас. — Това си е моят бронзов дракон! Физбан го прати за мен. Да видим... Как ли се побеждава в такава битка?
Историите за Хума веднага му дойдоха на ум, ала и бездруго не бяха от полза, тъй като не разполагаше нито с драконово копие, нито дори с най-обикновен меч. Той измъкна малкия си кинжал, огледа го с надежда, после поклати разколебано глава и го върна обратно в пояса си. Е, налагаше се да даде най-доброто от себе си.
- Огнедъх — нареди на дракона, докато се катереше по широкия, покрит с люспи корем на създанието. — Стой тихо и мирувай, става ли? Да, знам за всички тези глупости как искаш да умреш с чест, докато се сражаваш с врага. Навремето имах приятел, който беше соламнийски рицар. Но точно сега не можем да си позволим лукса да умираме с чест. Имам други двама приятели, които в момента са живи и здрави, но съвсем скоро може и да не бъдат, освен ако не ми помогнеш да стигна до тях навреме. Пък и вече ти спасих веднъж живота тази сутрин и макар още да не го знаеш от първа ръка, твърдя, че си ми задължен.
Тас така и не разбра дали Кирза го беше чул или просто изгуби съзнание, но така или иначе нямаше време за губене. Изправи се върху корема му и порови из кесиите си, за да открие нещо, което би му било от полза. Извади сребърната гривна на Танис.