Най-сетне се чу:
— Какво има?
— Загазих. Трябва да ме приберете.
— Ранен ли сте?
— Не тежко.
— В безопасност ли сте там, където се намирате сега?
— За момента — да, но не задълго.
— Обадете се отново след десет минути. Дотогава не преставайте да се движите.
19. Рим
Виа Джоберти бе озарена от примигващи сини светлини. Акиле Бартолети излезе от пансиона „Абруци“ и забеляза колата на Карло Казагранде сред суматохата. Шефът на италианската служба за сигурност се приближи с уверена походка на влиятелен началник и се качи на задната седалка.
— Вашият терорист е адски добър с пистолета, генерале. Дано никога не успее да се доближи до Светия отец.
— Колко жертви има?
— Четирима убити карабинери и още шестима ранени.
— Мили боже! — промърмори Казагранде.
— Има още един прострелян. Детективът от Държавната полиция Алесио Роси. Очевидно се е намирал в стаята на атентатора, когато карабинерите са нахлули. Бог знае защо, Роси се е опитал да избяга заедно с него.
Казагранде се престори на изненадан. Тонът, с който Бартолети изрече следващия въпрос, издаде, че представлението му не е било достатъчно убедително.
— Има ли нещо във връзка с тази афера, което сте пропуснали да ми съобщите, генерале?
Казагранде срещна изпитателния му поглед и бавно поклати глава.
— Казах ти всичко, което зная, Акиле.
— Разбирам.
Казагранде се опита бързо да смени темата:
— Какво е състоянието на Роси?
— Мъртъв е, за съжаление.
— Израелецът ли го е убил?
— Не, изглежда, застреляли са го карабинерите.
— Имаше ли нещо в стаята?
— Само дрехи. Никакви документи, нищо, което да издава самоличността му. Вашият човек е опитен.
Казагранде погледна към отворения прозорец на втория етаж. Беше се надявал историята да приключи тихомълком. Сега трябваше да използва обстоятелствата в свой интерес.
— Съдейки по представянето му тази вечер, няма съмнение, че е професионалист.
— Не мога да оспоря това заключение, генерале.
— Що се отнася до Роси, може би по някакъв начин се е замесил в неговия заговор.
— Може би — съгласи се Бартолети, макар и да не изглеждаше убеден.
— Не бива да допускаме израелецът да напусне Рим при никакви обстоятелства.
— В момента го издирват сто полицаи.
— Няма дълго да остане в Рим. Ще замине при първа възможност. На ваше място бих затворил изходите на града. Поставете охрана на всяка гара и автогара.
Изражението на Бартолети издаде, че му е неприятно да се отнасят с него като с некомпетентен новак, който се нуждае от указания как да ръководи издирването на беглец.
— Според мен на този етап аферата не засяга Ватикана, генерал Казагранде. В края на краищата убити са италиански полицаи на италианска територия. Ще проведем издирването така, както намерим за добре, и ще информираме Службата за сигурност на Ватикана за развоя на събитията.
Ученикът се обръща срещу учителя си, помисли си Казагранде. Такава бе природата на всички подобни връзки.
— Разбира се, Акиле — снизходително каза той. — Не те подценявам.
— Не се чувствам подценен, генерале. Но не бих хранил големи надежди, че този човек просто ще изчезне. Лично аз съм любопитен да узная какво е правил инспектор Роси в стаята му. Предполагам, вие също.
Бартолети изскочи от колата, без да дочака отговор, и се оттегли с бързи крачки. Шофьорът на Казагранде надникна в огледалото за обратно виждане.
— Обратно към Виа Пинчана ли, генерале?
Казагранде поклати отрицателно глава.
— Към Ватикана.
От павилион за сувенири близо до Форума Габриел си купи тъмносин памучен пуловер с качулка и надпис Viva Roma38!, щампован на гърдите. В една обществена тоалетна свали ризата си и я пъхна в кошчето за смет. Едва сега забеляза, че отляво го е одраскал куршум, оставяйки кървава следа на кръста му. Изтри кръвта с тоалетна хартия и внимателно облече новия пуловер. Беретата на Роси все още стоеше пъхната в колана на дънките му. Излезе и тръгна на север — към Пиаца Навона.