Събуди се за кратко. Сънят изглеждаше толкова реален, че той очакваше да намери Леа в стаята. Но когато отвори очи, насреща си видя лицето на Киара, която бдеше над него с оръжие в ръка.
20. Рим
Шимон Пацнер пристигна в тайната квартира в осем часа на следващата сутрин. Бе нисък, набит, с коси като стоманеносива вълна и белези от акне върху широките скули. По небръснатото лице и тъмните кръгове около очите му личеше, че не е спал. Безмълвно си наля чаша кафе и стовари сутрешните вестници върху кухненската маса. Стрелбата в квартал Сан Лоренцо бе водеща новина във всичките. Габриел, все още замаян от болкоуспокояващите, ги погледна, но нямаше сили дори да направи гримаса.
— Предизвикал си истински хаос в моя град. — Пацнер преполови кафето си на един дъх и се намръщи. — Представи си изненадата ми, когато получих тревожния сигнал, че великият Габриел Алон е загазил и трябва спешно да го измъкна. Редно беше някой от булевард „Цар Саул“ да прояви малко разум и да ми съобщи, че Габриел Алон е пристигнал в града, за да очисти някого.
— Не съм дошъл в Рим, за да убивам.
— Глупости! — сопна се Пацнер. — Точно това правиш.
Той вдигна поглед, когато в стаята влезе Киара. Бе облечена с хавлиен халат, а косите й, все още влажни от душа, бяха пригладени назад. Наля си кафе и седна на масата до Габриел.
Пацнер продължи:
— Знаеш ли какво ще стане, ако италианците разберат кой си? Това ще провали партньорството ни. Никога вече няма да работят с нас.
— Зная — отвърна Габриел. — Но не съм дошъл да убивам никого. Опитаха се да убият мен.
Пацнер издърпа стол и седна, облегнал пълните си ръце на масата.
— Какво правеше в Рим, Габриел? Не ми разправяй врели-некипели.
Когато Габриел го осведоми, че е пристигнал във връзка с работа за Шамрон, шефът на щаба отметна едрата си глава назад и изпусна въздуха от дробовете си към тавана.
— Шамрон? Ето защо никой на булевард „Цар Саул“ не знае с какво си се захванал. За бога! Трябваше да се досетя, че зад това стои старецът.
Габриел реши, че дължи обяснение на Пацнер. Безразсъдно беше да дойде в Рим след убийството на Питър Малоун. Беше подценил способностите на враговете си и бе създал огромна бъркотия, с която Шимон трябваше да се справи. Изпи чаша кафе, за да проясни съзнанието си, и му разказа историята от самото начало. През цялото време Киара остана с поглед, прикован в него. Отначало Пацнер успя да запази спокойствие, но към края вече нервно пушеше.
— Изглежда, са проследили Роси — каза Пацнер. — Той ги е довел при теб.
— Явно знаеше, че е под наблюдение. В стаята ми не се отдели от прозореца. Видя ги да идват, но твърде късно.
— Имаше ли нещо в онази стая, което може да издаде връзката ти със Службата?
Габриел поклати отрицателно глава и попита Шимон дали е чувал за групировка, наречена „Крукс Вера“.
— В Италия се носят какви ли не слухове за тайни общества и интриги във Ватикана — каза Пацнер. — Помниш ли скандала с П-239 през осемдесетте?
Смътно, помисли си Габриел. Напълно случайно италианската полиция се бе натъкнала на документ, разкриващ съществуването на тайно дясно общество, което като червей си проправя път към най-високите етажи на властта, военните сили и разузнаването. Говореше се, че е проникнало и във Ватикана.
— Чувал съм името „Крукс Вера“ — продължи Шимон, — но никога не съм обръщал особено внимание. Поне досега.
— Кога трябва да замина?
— Ще те прехвърлим довечера.
— Къде?
Пацнер наклони глава на изток и непоколебимостта в очите му издаде, че има предвид Израел.
— Не искам да се връщам в Израел. Искам да открия кой уби Бенджамин.
— Сега не можеш да отидеш никъде в Европа. Свършено е с теб. Прибираш се у дома — и точка. Шамрон вече не е шеф. Лев е шефът и не иска да си навлече неприятности заради поредната авантюра на стареца.
— Как ще ме измъкнете от страната?
— По същия начин като Вануну. По вода.
— Ако не ме лъже паметта, това също беше една от авантюрите на Шамрон.
Мордехай Вануну бе недоволен работник от завода за ядрено оборудване „Димона“, разкрил пред лондонски вестник съществуването на израелски ядрен арсенал. Жена агент на име Шерил бен Тов го бе подмамила от Лондон в Рим, където го отвлякоха и откараха с малка лодка до израелски плавателен съд, който чакаше на Италианското крайбрежие. Малцина извън Службата знаеха истината за този епизод: че предателството на Вануну и издаването на израелски тайни е планирано и режисирано от Ари Шамрон като начин да предупреди враговете на Израел, че нямат шанс да преодолеят ядрената пропаст, и същевременно да остави на Израел възможността официално да отрича, че притежава ядрено оръжие.