Намръщено погледна часовника си. Габриел и момичето се намираха в неизвестност от осем часа. Шамрон се бе впуснал в тази афера, но бомбата бе избухнала пред лицето на Лев. Габриел беше близо до разкриването на убийците на Бенджамин Щерн, Лев обаче не желаеше да участва в това. Дребна душица, помисли си Ари с презрение. Лев бе непоправим бюрократ, чието вродено чувство за предпазливост се сблъскваше с дързостта и куража на Шамрон.
— Само това ми липсва, Ари! — бе изкрещял Лев. — Европейците ни обвиняват, че постъпваме като нацисти в спорните земи, а сега един от твоите стари убийци е обвинен, че подготвя атентат срещу папата! Кажи ми къде да го намеря. Помогни ми да го върна тук, преди да е съсипал любимите ти тайни служби веднъж завинаги.
Може би Лев беше прав, колкото и мъчително да приемаше това Шамрон. В момента Израел имаше достатъчно проблеми. Палестинските терористи превръщаха пазарите в кървави бани. Багдадският крадец все още се опитваше да изкове своето ядрено оръжие. Вероятно сега не беше най-подходящият момент за война с Римокатолическата църква. Не бе най-подходящият момент да нагазват в стари води, мътни и изпълнени с невидими опасности, подводни ями и скрити пипала, в които човек можеше да се оплете и да се удави.
В съзнанието му изплуваха образи. Разкаляно селище в покрайнините на Краков. Вилнееща тълпа. Изпотрошени витрини. Къщи в пламъци. Окървавени мъже, пребити с колове. Изнасилени жени. Убийци на Христа! Еврейска паплач! Смърт на евреите! Родното село на едно малко момче, спомените му за Полша. Момчето беше изпратено в Палестина, при роднини в Горна Галилея. Родителите му бяха останали. По-късно момчето постъпи в „Хагана“41 и се сражава в израелската война за възраждане. Когато новата държава изграждаше разузнавателна мрежа, момчето, вече млад мъж, получи предложение да работи за нея. В мизерно предградие в северната част на Буенос Айрес той се превърна в почти митичен герой, след като удуши мъжа, изпратил родителите му и още шест милиона души в лагерите на смъртта.
Шамрон осъзна, че стои със стиснати клепачи и ръцете му са се вкопчили здраво в парапета. Бавно, пръст по пръст, ги разгъна.
Неволно си припомни стих от Елиът: Моето начало е моят край.
Айхман…
Как можеше този кукловод на смъртта, този бюрократ убиец, погрижил се влаковете с обречени хора да се движат навреме, да живее мирно и тихо в неугледно предградие на Буенос Айрес, когато шест милиона души бяха мъртви? Шамрон знаеше отговора, разбира се, защото всяка страница от досието на Айхман стоеше запечатана в паметта му. Както стотици други убийци, той бе избягал по „стандартния канал“ — верига от манастири и имоти на Църквата, простираща се от Германия до италианското пристанище Генуа. В Генуа го бяха приютили францисканците и със съдействието на църковни благотворителни организации се беше снабдил с фалшиви документи, представящи го за бежанец. На 14 юни 1950 г. бе излязъл от убежището си във францисканския манастир за достатъчно дълго време, за да се качи на борда на „Джована С“ и да отплава към Буенос Айрес. „Да отпътува към нов живот в Новия свят“, помисли си Шамрон. Главата на Църквата не бе намерил думи да заклейми избиването на шест милиона евреи, а неговите епископи и свещеници бяха дали подслон и сигурност на най-безскрупулния масов убиец в историята. Това бе факт, който Шамрон никога нямаше да проумее, грях, за който нямаше опрощение.
Спомни си за гневните викове на Лев по специалната телефонна линия от Тел Авив. Не — реши той, — няма да помогна на Лев да намери Габриел. Точно обратното, щеше да помогне на Габриел да разкрие истината за случилото се в манастира край езерото… и за убийството на Бенджамин Щерн.
Върна се обратно в къщата с бързи и уверени крачки и влезе в спалнята. Геула лежеше будна и гледаше телевизия. Шамрон заприготвя куфара си за път. На всеки няколко секунди тя откъсваше поглед от екрана, но без да каже нищо. Така беше повече от четиридесет години. След като събра багажа си, Шамрон седна на леглото до нея и хвана ръката й.
— Нали ще внимаваш, Ари? — каза тя.
— Разбира се, любов моя.
— Нали няма да пушиш цигари?
— Никога!
— Върни се у дома скоро.
— Скоро — обеща Шамрон и я целуна по челото.
41
Нелегална еврейска военна организация по време на Британския мандат в Палестина (1922–1948 г.), станала основа на отбранителните сили на Израел. — Б.пр.