Габриел остави двигателя запален и изслуша новините. Все още нямаше следа от предполагаемия атентатор на папата. Италианската полиция бе затегнала мерките за сигурност по националните летища и граничните пунктове. Угаси радиото.
Киара излезе от магазина двайсет минути по-късно, с издути найлонови торби в двете ръце. Вятърът духаше в гърба й и развяваше косите пред лицето й. Натоварена с чантите, бе безпомощна да стори каквото и да е.
Хвърли торбите на задната седалка и се качи в колата. Габриел пое нагоре по булевард „Карно“. След десет минути стигнаха до голямо кръгово кръстовище и последваха табелите за Грас. Излязоха на магистрала с четири платна, която се издигаше по възвишенията и продължаваше към Приморските Алпи. Киара се облегна назад, свали ватираната си блуза и с усилие смъкна непромокаемия панталон. Габриел не откъсваше поглед от пътя. След дълго ровене в чантите тя намери чистото бельо, което бе купила за себе си.
— Не гледай.
— Не бих си го и помислил.
— Нима? Защо?
— Побързай да сложиш някакви дрехи, ако обичаш.
— За първи път мъж ми казва нещо подобно.
— Очевидно защо.
Киара го перна по ръката и бързо облече дънки, плътен пуловер с висока яка и модерни черни ботуши с пресечен връх и стабилен ток. Почти се преобрази в привлекателната млада жена, която бе видял за първи път в гетото на Венеция. Когато привърши, изправи гръб.
— Твой ред е. Ще се разменим и аз ще карам, докато се преоблечеш.
Габриел я послуша. От гледна точка на модата, новото му облекло не отстъпваше на нейното: широк син памучен панталон с еластичен колан, дебел вълнен пуловер и чифт бежови еспадрили, които боцкаха стъпалата му. Доби вид на мъж, който прекарва времето си в шляене из града и игра на петанка44.
— Изглеждам смешно.
— Мисля, че изглеждаш добре. По-важното е, че така можеш да се разхождаш из всяко градче в Прованс, без някой да предположи, че не си местен жител.
Десетина минути Киара шофираше по криволичещо между маслинови дръвчета и евкалипти шосе. Стигнаха до средновековния град Валбон. Габриел й показа посоката на север към градчето Опио, а от Опио към Льо Руре. Паркира пред един магазин за цигари и той влезе. Зад щанда стоеше мургав мъж със ситно къдрави коси и африкански черти. Когато Габриел го попита дали познава италианка на име Каркаси, продавачът сви рамене и го посъветва да се обърне към Марк, бармана на съседната бирария.
Габриел завари Марк да забърсва чаши със замърсена кърпа. Когато му зададе същия въпрос, барманът поклати глава. Не познавал никого на име Каркаси в селото, но имало една италианка, която живеела край пътя, водещ към природния парк. Метна кърпата на рамо и излезе навън да му покаже вярната посока. Габриел му благодари и се върна при Киара.
— Натам — каза той. — Отвъд главния път, покрай жандармерията, а после нагоре по възвишението.
Пътят беше тесен колкото еднопосочна градска улица, със стръмен наклон. Сред маслиновите дръвчета и офиките имаше частни вили. Някои бяха скромни постройки, собственост на жители на селото, а други — разкошни, добре поддържани и скрити зад живи плетове и високи каменни зидове.
Вилата, в която живееше италианката, спадаше към втората категория — внушително старо имение с малка куличка над главния вход. Градината бе терасовидна, заобиколена от каменна стена. На внушаващата страхопочитание желязна порта нямаше табела с име.
Когато Габриел натисна бутона на домофона, отекна кучешки лай. Секунди по-късно иззад вилата, галопирайки, дотичаха две белгийски овчарки с оголени зъби и яростно ръмжене. Втурнаха се към портата и зъбите им зачаткаха срещу Габриел през решетките. Той бързо се отдръпна крачка назад и сложи ръка на вратата на колата. Не обичаше кучета, а и неотдавна едно вълча порода го бе оставило със счупена ръка и няколко десетки шева. Предпазливо се приближи, за да не ги дразни повече, и отново натисна бутона. Този път му отговори женски глас, който едва се чуваше сред оглушителния кучешки лай.
— Oui?
— Мадам Каркаси?
— Сегашната ми фамилия е Хубер. Каркаси беше моминското ми име.
— Вие ли сте дъщерята на Реджина Каркаси от Толмедзо в Северна Италия?
След миг колебание се чу: