Малко по-късно кардиналът стана и направи няколко крачки към камината. Хвърли доклада в пламъците, остана загледан в тях, докато хартията се сгърчи и изпепели, а после се обърна с лице към Казагранде и Пучи, с очи, скрити зад двата бели светещи диска. Двамата uomini di fiducia — доверени лица — на Бриндизи зачакаха присъдата, въпреки че Казагранде знаеше каква стратегия ще избере той. Над неговата Църква тегнеше смъртоносна заплаха. Необходими бяха крути мерки.
Роберто Пучи постоянно се намираше в мерника на италианските разузнавателни служби, а и бяха изминали много дни, откакто Вила Галатина бе щателно претърсена за подслушвателни устройства. Преди кардиналът да произнесе смъртната си присъда, Казагранде повдигна пръст към устните си и очи към тавана. Въпреки студения дъжд, тримата тръгнаха през градината на дон Пучи, с чадъри над главите, като траурно шествие след ковчег, теглен от коне. Подгъвът на расото на кардинала бързо се намокри. Казагранде си представи, че пристъпват рамо до рамо през локви кръв.
— Случайния папа е започнал много опасна игра — заговори Бриндизи. — Инициативата му да даде достъп до архивите е хитър начин да разкрие пред света неща, които вече знае. Това е проява на невероятно безразсъдство. Мисля, че е напълно възможно Светият отец да страда от умопомрачение или душевна неуравновесеност. Наш дълг и отговорност пред Бога е да го отстраним.
Роберто Пучи прочисти гърлото си и отвърна:
— Отстраняване и убийство са две различни неща, Ваше Високопреосвещенство.
— Всъщност не, дон Пучи. Конклавът му даде власт на абсолютен монарх. Не можем просто да помолим краля да абдикира. Само смъртта би сложила край на папството му.
Казагранде се втренчи в редицата кипариси, които се поклащаха от силния вятър. Да убием папата? „Лудост“. Отмести поглед към Бриндизи. Кардиналът изпитателно се взираше в него. Изпитото лице, кръглите очила — сякаш самият Пий XII го изучаваше.
Бриндизи продължи:
— „Няма ли кой да ме отърве от онова досадно отче?“ Знаеш ли кой е изрекъл тези думи, Карло?
— Крал Хенри Втори, ако не греша. А „досадното отче“, което е имал предвид, е бил Томас Бекет50. Скоро след това негово изказване четирима от рицарите му нахлули в Кентърбърийската катедрала и съсекли Томас с мечовете си.
— Много впечатляващо — каза кардиналът. — Случайния папа и сейнт Томас имат доста общи неща. Томас бил суетен, самонадеян човек, който с много свои дела заслужил тази кончина. Същото може да се каже и за Светия отец. Няма право да пренебрегва Курията и да поема подобна инициатива на своя глава. Що се отнася до грехове и суетност, трябва да го сполети съдбата на Томас. Изпрати рицарите си, Карло. Съсечете го.
— Ако Светият отец умре от насилствена смърт, ще се превърне в мъченик, също като сейнт Томас.
— Още по-добре. Ако кончината му бъде добре режисирана, цялата му проклета афера ще свърши напълно в наш интерес.
— Как по-точно, Ваше Преосвещенство?
— Представяш ли си гнева, който ще се стовари върху евреите, ако Светият отец бъде убит в синагога? Разбира се, убиец със способностите на вашия приятел може да се справи с това. Щом изчезне, ще заведем дело срещу нашия атентатор, израелеца, който се е промъкнал сред нас като реставратор на безценните ни творби на изкуството и е чакал удобен момент да убие Светия отец. Забележителна история, Карло, неустоима за всички световни медии.
— Трудна е за вярване, Ваше Преосвещенство.
— Не и ако свършите работата си както трябва.
Настъпи мълчание, нарушавано само от хрущенето на камъчетата под обувките им по чакълената алея. Казагранде не усещаше как краката му докосват земята. Сякаш се носеше във въздуха и наблюдаваше сцената от високо: старинното абатство, лабиринтите от подрязани храсти, тримата мъже — Светата Троица на „Крукс Вера“, които спокойно обсъждаха дали да убият папата. Стисна дръжката на чадъра си, питайки се истински ли е, или сънува допира му. Искаше му се да полети с него и да бъде пренесен в друго време, в годините преди вярата и обсебилата го жажда за мъст да го направят жесток и покварен като враговете му. Видя Анджелина, седнала на одеяло под сянката на пиния в парка на Вила Боргезе. Наведе се да я целуне, очаквайки да го лъхне сладостен дъх на ягоди, но вместо това усети вкус на кръв. Чу глас. В паметта му бе гласът на Анджелина, която му казваше, че иска да прекара лятната почивка в планините на север. В реалността гласът на кардинал Бриндизи продължаваше да изтъква аргументи защо убийството на папата би послужило на интересите и на Църквата, и на „Крукс Вера“. Колко спокойно кардиналът говори за убийство, помисли си Казагранде. В този миг прозря всичко. Църква, разкъсвана от противоречия. Време на утвърдени лидерски позиции. След смъртта на Светия отец Бриндизи щеше да получи това, от което последният конклав го бе лишил.
50
Архиепископ на Кентърбъри през XII век, преди това — близък приятел на Хенри II. — Б.р.