— Тая работа може лесно да се нареди, само че трябва да ти кажа преди това нещо, което ще си остане между нас. Всички граждани са доволни от тебе, понеже си и умен, и справедлив. Аз приказвах и на халифа за тебе. Той ми довери, че търсел отдавна човек за началник на съдиите — да се допитва до него при заплетени работи. Имало мнозина, а не знаел на кого да се спре.
— Моля ти се тогава, кажи му още две-три думи за мене: дано ме назначи.
— Ще му кажа, но и ти трябва да ми помогнеш с една дребна услуга. Братовчедът на нашия господар ще се жени. Халифът иска да му подари огърлица от скъпоценни камъни за невястата. Извика всички златари, ала се оказа, че камъните им са дребни — не са, каквито ги желае халифът. Мене натовари да му намеря. Та рекох пък аз да те запитам не знаеш ли някого, който има скъпоценни камъни, но едри, по-едри от тия на златарите.
Съдията се хванал тоя път в клопката.
— Знам един човек — рекъл, — който има. Ще ги взема от него и ще ти ги донеса да ги видиш.
И той му донесъл още на другия ден скъпоценните камъни. Везирът видял, че са същите, каквито ги описвал търговецът.
— Добре, ще кажа на халифа, че съм намерил. Той ще те назначи навярно.
И наистина, халифът го назначил началник на съдиите. Съдията бил извън себе си от радост. Не знаел как да се отблагодари на великия везир за препоръката. Нали е началник на всички съдии, търговецът не ще посмее да се оплаче никому. Па и да се оплаче, къде му са свидетелите? Никой няма да му повярва. Избрал той няколко от най-едрите скъпоценни камъни, отнесъл ги на везира и му казал, че му ги подарява за спомен.
— Купих ги — рекъл — от оня приятел, за когото ти говорих по-рано.
Везирът отнесъл скъпоценностите на халифа. Повикали търговеца. Той ги познал. Но халифът му казал:
— Твоето дело още не е заведено. Ще си отидеш вкъщи и ще си мълчиш, додето не се свърши цялата работа.
А на везира поръчал да измъкне някак оня скъп пръстен, който бил останал от прадядото на търговеца.
Великият везир отишъл при съдията на гости. От дума на дума той му казал, че халифът имал намерение да смени министъра на правосъдието, но не знае кого да назначи вместо него.
— Трудното е — рекъл, — че има мнозина желаещи, и то все хора, достойни за такова място. Аз му подхвърлих няколко думи за тебе, ала той каза само, че щял да си помисли. Очевидно е, че ти имаш много съперници. Що да направим?
Съдията се замислил. Много му се приискало да стане министър. Съкровището на търговеца той отдавна вече смятал за свое собствено. Гордостта му била порасла много от деня, когато го назначили главен съдия. Властта му се видяла нещо твърде хубаво и привлекателно. Защо пък да не стане и министър? Доста е да угоди с нещо на халифа — и той ще го назначи. Решил да му подари скъпоценния пръстен.
— Изглежда — казал, — че нашият господар иска от нас да му покажем кой колко го обича. Аз имам един много хубав и скъп пръстен, достоен само за царска ръка. Всред венец от рубини и смарагди блести на него едър елмаз. Дали би го приел халифът, ако му го подаря? Как мислиш ти?
— Щом смяташ, че пръстенът е като за цар, подари му го. Но подаръкът за халифа трябва да бъде нещо наистина извънредно рядко, скъпо и хубаво. Инак няма да бъде приет.
— О, колкото до това, бъди спокоен! Втори пръстен с такава хубост няма, уверен съм. Ей сега ще ти го покажа.
И той донесъл пръстена. Везирът го разгледал най-внимателно. Той го обърнал и видял буквите О и П.
— Пръстенът е много хубав — рекъл. — Не се съмнявам никак, че нашият господар ще го приеме с удоволствие. Но какво значат тия две букви? Той ще ме запита навярно и аз ще трябва да му дам отговор.
Съдията не бил обърнал дотогава внимание на буквите. Забъркал се. Помълчал, па казал:
— Тия букви означават Омар Правоверният. Тъй се е казвал моят вуйчо, който е подарил тоя пръстен на майка ми.
— Добре — рекъл везирът. — Аз ще занеса подаръка на халифа и ще му кажа това. Той ще те повика, за да ти поблагодари.
Същия ден халифът извикал главния съдия в своя чертог. Търговецът бил също повикан в двореца, но му наредили да почака в друга стая. Когато влязъл и направил предписаните поклони, съдията казал на халифа:
— Моля слънцето на правоверните да не се оскърбява от моя нищожен подарък. Не хубостта на дара ще покаже колко обичам своя господар и колко съм му благодарен за неговите милости към мене, а моето желание да му направя малка радост.