Затаих дъх, готов за преминаването… Е, преминахме, но този път нищо особено не се случи. Нямаше потрепване. Нито онова особено чувство, което ме бе подсетило за слабите калифорнийски земетресения. И най-важното — сивият диск на Венера не се появи на предната стена.
— „Сокоро“, къде сме? — попитах с надеждата, че още не е успял да обнови изображението на екрана. Надеждата ми беше смътна обаче.
— Неизвестно — отговори корабът.
— Онова на екрана същият син гигант ли е, който наблюдавахме преди минута?
— Да.
— Изключили са тъпия пръстен — изръмжа Сандра. — Знаех си.
— „Сокоро“, премести щита на задната стена. Завърти се на сто и осемдесет градуса и включи двигателите на пълно обратно ускорение — нека са шест g.
Сандра ахна, после политна рязко. Разговорите станаха невъзможни, докато корабът завиваше и се тресеше. Сребристи реки от метал течаха по тавана и пода, събаряйки прикрепените мебели. Корабът прехвърляше маса от едната стена на мостика към другата.
— Какво, по дяволите… — почна Сандра, но не можа да довърши.
— Сигурно сме навлезли от погрешната страна — успях да изпъшкам аз.
— Следващия… път… сложи… тъпите… стабилизатори — изсъска тя.
— Непременно — измучах в отговор и я погледнах. Беше се превила почти на две от натиска на гравитационните сили. Понасяше го много по-зле от мен в моето пилотско кресло. Нейното не беше предвидено за такива натоварвания.
— „Сокоро“ — казах, — направи допълнителна стена зад скоковото кресло на Сандра. Обърни я така, че да гледа в същата посока като мен, и оформи пилотско кресло като моето.
Корабът изпълни нареждането. След няма и минута Сандра седеше в метално копие на моя стол.
— За малко да припадна — каза тя.
— Да, знам. Отдавна да си припаднала, ако нанитите в тялото ти не компенсираха натиска.
— Защо не се сети по-рано?
— Ами, изглеждаше много сладка залепена за стената.
Тя ме погледна заплашително. Гримасата ѝ изглеждаше още по-страшна заради силите, които нагъваха меките тъкани на лицето ѝ като вълнички и дърпаха назад дългата ѝ коса.
— Остави ме така, за да ми затвориш устата, нали?
Усмихнах се, после попитах:
— Металът убива ли ти?
— Убива ми.
Налагаше се да приложим сериозна обратна тяга, за да овладеем ускорението на кораба. Когато летиш в космоса с няколкостотин хиляди километра в час, обратният завой е трудна работа. Дори ако приложехме двойно по-голяма тяга от тази, с която се бяхме придвижвали от планетата към пръстена, щеше да ни отнеме половин час да обърнем и да се гмурнем отново в портала.
— „Сокоро“ — казах през зъби. — Изчисли времето до пръстена.
— При настоящата тяга — петдесет и шест минути.
— След колко време макроските кораби ще навлязат в стрелкови обсег?
— Двайсет и четири минути.
— Ясно. Намали тягата до 2 g, „Сокоро“.
— Сега пък какви ги вършиш? — повиши глас Сандра.
— Няма как да стигнем навреме — отговорих. — Ще трябва да се измъкнем с приказки. Преговорите няма да станат по-лесни, ако изглежда, че отчаяно се опитваме да избягаме.
— Да, но ако водещите им кораби са невъоръжени и така само осигурим време на другите, въоръжените, да ни настигнат?
Вдигнах рамене.
— Не е изключено. Но и без това се съмнявам, че навлизането в пръстена от другата му страна ще свърши работа.
— Смяташ, че са го изключили?
— Вероятно.
— Ако ни убият, значи никога повече няма да се изкъпем заедно, Кайл — каза тя.
— Мълчи. Мисля.
И наистина мислех. Опитът ми показваше, че макросите не са гении на стратегическото мислене. В общи линии бяха агресивни, когато доловяха слабост, и предпазливи, когато доловяха сила. Следователно най-добрата стратегия срещу тях включваше смелите и неочаквани действия. Като имах това предвид, скоро стигнах до нещо като план.
— „Сокоро“, отвори канал до най-близкия макроски кораб. Използвай основния бинарен език за комуникации с тях.
— Молба за комуникационен канал отправена… и приета.
Мълчание. Очаквал бяха някакво предупреждение или обвинения, но откъм макроския кораб не идваше нищо. Това добре ли беше, или зле? По-скоро нито едното, нито другото. Готови бяха да слушат, но не и да прекратят преследването. Щяха ли да стрелят, щом навлязат в обсег? Подозирах, че имат такова намерение.
— „Сокоро“, предавай всичко, което казвам, към макроския кораб, освен ако не ти кажа да затвориш канала.