Поставих Барера начело на производството. Когато потеглехме с макросите, той щеше да остане като мой представител на Земята. Щеше да поеме всичките ми функции, включително тази да дърпа юздите на Кроу. Поне такъв беше планът.
С Робинсън жонглирахме с параметрите. Не знаехме с каква товарна площ ще разполагаме на макроските кораби. Теглото на товара беше уточнено, но не и какъв обем ще ни бъде отпуснат. Не ми се искаше да прескоча до синия гигант и да ги питам за подробностите. Ако съдех по горчивия си опит, всеки следващ въпрос можеше да ни струва Канада или Мозамбик, да речем. Не исках да допусна нови ужасни грешки, затова реших, че трябва да вземем със себе си всичко необходимо — водата, храната, въздуха и дори жилищата. Какво можеха да знаят трийсетметровите роботи за удобните херметизирани каюти с легла, душове и работещи тоалетни? Медицинското обслужване също беше в челото на списъка. Събрах екип от лекари и медицински сестри, които да влязат в ролята на спешно отделение. Нанитите можеха да се погрижат за всяко нараняване, но за това бе нужно време, а често нараняванията бяха толкова тежки, че пехотинецът умираше преди нанитното лечение да е подействало. Все още имахме нужда от плазма при тежка кръвозагуба, както и от още стотина други неща.
— Не можем да покрием всичко, сър — каза ми Робинсън един ден, седем седмици преди крайния срок.
Погледнах го.
— Ще довършим мисията си, майоре.
— Да, сър — каза той. — Но не виждам как ще се адаптираме към екстремни условия, за които не знаем нищо. Например на свят, където гравитацията е четири пъти по-голяма от земната.
— Ще трябва да приемем, че макросите не са съвсем малоумни. Знаят на какво сме способни и едва ли ще ни пратят на място, където да сме безполезни. Предполагам, че ще изберат свят, където можем да оцелеем.
— Ами ако трябва да се сражаваме под вода? — попита Робинсън. — Оръжията ни няма да са ефективни в течна среда. Ами ако противникът разполага с по-високи технологии от нашите? Ами ако имат щитове, сър?
Склонен беше да се притеснява излишно, но този път имаше известно право. Страшничко си беше да се готвиш за непознат свят и неизвестен противник.
— Нужна ни е гъвкавост — казах аз. — Сещам се само за един начин да го постигнем. Ще вземем със себе си фабрики. Така ще можем да произведем необходимото, когато пристигнем. Ще натоварим суровини и ще действаме според ситуацията.
Майор Робинсън ме погледна право в очите и кимна бавно.
— Адмирал Кроу знае ли за тази подробност в плановете ви?
Облегнах се назад и скръстих ръце. Столът изскърца зловещо под мен. Така и не беше останало време и ресурс да произведем мебели, подходящи за допълнителната тежест на нанитноподсилените ни тела.
— Както знаеш, ще вземем със себе си реещи се танкове — казах аз. — Някои от тях ще бъдат много добре снаряжени.
Робинсън се усмихна.
— И колко точно специално снаряжени „реещи се танкове“ планирате да вземем?
— Дванайсет. В правоъгълна форма, за да пестим товарна площ, с размери като на железопътен вагон и натъпкани със суровини. Други осем ще пренасят материали, но няма да имат фабрики в търбусите си.
Все така усмихнат, Робинсън направи някои изчисления на таблета си. Устройството заливаше лицето му със синкава светлина. Излезе, че всеки от специалните танкове ще тежи малко над сто и петдесет метрични тона. Лесно можехме да ги включим в товарителницата си.
В крайна сметка по-голямата част от отпуснатото ни тегло щеше да отиде за жилищата на пехотинците. Построихме жилищни модули, значително по-малки от един макроски робот, с мисълта, че лесно ще ги натоварим на корабите им. Освен за теглото трябваше да мислим и за обема, но по наши сметки, тъй като голяма част от теглото на пехотинците беше във вид на течност или метал, бяхме достатъчно плътни да се сместим в относително малка част от гигантските транспортни трюмове на макроските кораби. Решили бяхме да изградим казармите във вид на модулни единици, които можеха да се нареждат като тухли и да се свързват помежду си при нужда. Модулите бяха направени така, че да издържат на високи температури и налягане, бяха и бронирани срещу вражески огън. С помощта на екип от роботи работници можехме да дебаркираме кажи-речи навсякъде — от планински връх до морско дъно. В краен случай бихме се справили и с почти безтегловните условия на един астероид, но лично аз се надявах да избегнем сражения във вакуум. Не си представях, че съществува форма на живот, която трябва да бъде прогонена от такова място.