— Имаш трийсет секунди да ме убедиш — казах аз.
Робинсън опря длани на компютърната маса между нас. Екранът реагира с вълнички около местата на натиск. Това беше неговият начин да покаже, че е в готовност за някаква по-разбираема команда.
— Сега имаме повече кораби, отколкото когато удариха Китай — каза майорът. — Почти четирийсет кораба.
— По-скоро трийсетина — казах аз.
— Така е, сър, но флотът осигурява едва малка част от огневата ни мощ. Най-голямото ни предимство е в наземните ни оръжия. Макроските кораби са в обсега на лазерните ни кули. Можем да насочим към тях двеста и седем оръдия. Освен това разполагаме с реещите се танкове, чиято обща огнева мощ е по-голяма от тази на флота.
Замислих се. Простичко казано, можехме да ударим корабите с приблизително триста лазерни оръдия. Защото се намираха точно над нас. Можехме да засипем макросите с превъзхождащата си огнева мощ и да ги унищожим за броени минути, много преди да са успели да реагират.
Намръщих се. Не така си бях представял този ден. Донесъл бях мир на Земята. Нима сега отново щях да я тласна към война? Чувствах се като адмирал Ямамото, докато е изучавал картите и локациите на американските кораби около Пърл Харбър. Сигурно и той се е разкъсвал от същите колебания.
— Проблемът, майоре — казах аз, — е, че след месец-два те ще се върнат със сто кораба и едва ли ще бъдат така добри да се паркират в ниска орбита над единственото тежковъоръжено място на планетата. Без значение колко оръдия струпаш на един остров, той не може да защити целия свят.
— Това може да се окаже най-добрата ни възможност, сър — каза Робинсън.
Погледнах го в очите. Робинсън искаше да го направи. Дори ако това означаваше, че командният модул ще изчезне от белия свят секунди след като заповедта бъде издадена. Това храброст ли беше, запитах се, или чиста проба отчаяние? Със сигурност говореше за дълбока омраза към макросите.
— Кажи на Кроу да позиционира корабите си в орбита зад формацията на макросите — наредих. — И да не стреля, освен в най-краен случай.
Робинсън кимна и отстъпи настрана за частна връзка с флота. Наредих на Сарин да предаде подобни заповеди и на подполковник Барера. Той командваше лазерните кули и реещите се танкове. Ако изискаше групова връзка между мозъчните им кутии, всички те щяха да стрелят в унисон по зададените цели.
— Кажи на Барера да предислоцира танковете в широк периметър, за всеки случай.
— Слушам, сър — каза капитан Сарин. За разлика от Робинсън, не изглеждаше ентусиазирана от получените заповеди. Не я винях.
— Команден модул — казах, — предай на макросите следното. Не сме нарушили условията на споразумението. Подготвили сме всичко обещано и сме готови да го натоварим на вашия кораб.
— Входящо съобщение: „Масата е недостатъчна. Условията са нарушени“.
— Кроу издига корабите, сър — каза Робинсън в ухото ми. — Ще заеме позиция зад макросите, така че нашите кораби да не пострадат от приятелски огън.
— Барера преминава към групова връзка на наземните сили — каза в другото ми ухо капитан Сарин. — Предлага да евакуирате командния модул. Самият той вече премества щаба си в новите подземни бункери.
Барера беше прав, разбира се. Ако се стигнеше до сражение, генералният щаб не биваше да е под прицел. Би трябвало да се преместя с офицерите си на по-сигурно място. Помислих си за Сандра, която седеше в офиса ми и нямаше представа какво се случва, нито какви трудни решения се опитвам да взема.
Сетих се за Кенеди и Хрушчов по време на Карибската криза през шейсетте години на двайсети век. Без съмнение и те са били подложени на подобен натиск. Ето ме тук, с пръст на пословичното копче, без никаква представа какви са намеренията на противника. Едно нещо знаех със сигурност обаче — че макросите не се побъркват като мен. Да си машина си има предимства.
— Команден модул, предай следното: Макроско командване, изчислете общата маса на всички тухли, подредени пред вас. На брой са близо петстотин. Общото им тегло надвишава масата на обещания товар.
В продължение на няколко секунди отговор не дойде. Накарал ги бях да се замислят, да си говорят. А може би правеха онова, за което ги бях помолил — сканираха модулите.
— Входящо съобщение: „Изисква се контекстуално определение на термина тухла“.
— Разбира се. Командният модул, от който излъчваме в момента, представлява една „тухла“. Разпределихме товара в четиристотин шейсет и шест тухли с идентични размери и конфигурация за по-лесно товарене и транспортиране. Тези тухли са подредени около командния модул.