— Да ти имам пожеланието. Затънал съм дълбоко, Кер. Толкова дълбоко, че никога няма да се измъкна от тази монументална купчина неприятности. Не и този път.
— Имах предвид да не си донесеш неприятностите вкъщи — каза Кер.
Смехът ми пресекна.
— Ясно. Поредното шамарче заради Китай. Слушай, ако Франция открие стрелба по тези пет кораба, докато излизаме от орбита, няма да съм тук, за да оправям кашата.
— Не исках да те обидя, Ригс. Но ти си склонен да действаш необмислено. Опитай се поне този път да го избегнеш. И приятно прекарване.
— Мъдър съвет, сър.
Идеше ми да фрасна бутона за прекъсване, но се овладях навреме, преди да съм го размазал.
Следващ беше Барера. В слушалките долетя характерният звук за начало на връзката, едновременно с това по стените на покрива на командния модул се чу трополене и стържене. Ръцете се обвиваха около тухлата и се пресягаха към скобите.
— Говори бързо — казах аз.
— Всичко е готово, сър.
Подът се надигна под мен. Всички в командния център посегнаха към монтираните на стените дръжки. Ръцете ни повдигнаха. В продължение на няколко секунди се люлеехме във въздуха, докато двете машини подпъхваха платформите си под нас. Чувствах се като плъх в клетка.
— Наглеждай работата вместо мен, Барера. Като се върна, искам да видя не само флот на Звездната армада, а и пехота на Звездната армада.
— Ще се постарая, сър — каза той и с това сложихме край на разговора.
Единствен Барера не ми беше пожелал на добър час. Запитах се дали е защото вярва безрезервно в способностите ми, или просто се дължи на дефект в характера. Склонен бях да заложа на второто. Барера беше от деловия тип.
37.
Срещнахме известни затруднения с естествения релеф на макроския трюм. „Подът“ на транспортния кораб не беше равен, а извит. Като цяло корабът приличаше на гигантски буркан с особена капачка, която се отваря на триъгълници. И преди бяхме виждали такива кораби, затова подозирахме, че е възможно да се натъкнем на извита вътрешна конструкция. Всеки модул беше снабден с магнитни клампи и благодарение на тях тухлите прилепваха към пода, който беше направен от желязна сплав. Връзката между отделните модули се осъществяваше чрез широки тръби — планирали бяхме тази предохранителна мярка, защото не знаехме дали макросите ще си направят труда да херметизират трюма по време на пътуването. След като свързахме тръбите, модулите се превърнаха в миниатюрен град и човек можеше да се придвижи навсякъде, без изобщо да излиза в трюма. Е, подобно придвижване беше свързано с преминаването през доста въздушни шлюзове. Тухлите бяха направени така, че всяка да се херметизира поотделно. Ако в един модул възникнеше пожар или се стигнеше до загуба на въздух, щетите лесно можеха да бъдат ограничени, преди проблемът да се е прехвърлил към съседните модули.
Командният модул клечеше най-отгоре на купчината тухли. Бяхме подредили тухлите на етажи, три етажа в най-ниските участъци, пет — в най-високите. Цялата конфигурация беше десет модула широка и шестнайсет дълга.
— Каква ще е първата ви заповед, сър? — попита майор Робинсън.
Замислих се. Имахме доста дълъг списък с неща за този етап на операцията, като се бяхме старали да планираме гъвкаво, защото по онова време не знаехме колко гладко ще протече товаренето. Постарали се бяхме да конструираме модулите така, че да са съвместими с макроските кораби, но нямаше как да знаем дали сме успели. Е, вече знаех, че сме се справили отлично, и беше време да се заема с по-важни неща.
— Мисля, че се справихме добре. Ще се свържа с макросите и ще се опитам да им измъкна някаква информация.
Офицерите ми взеха да мигат. Разтревожено. Намръщих се раздразнено.
— Спокойно, няма да ги дърпам за опашките.
— Ъъъ… — измуча майор Робинсън с отворена уста.
Виждаше се, че си подбира думите, че се чуди как да ми каже нещо дразнещо, без да ме подразни. Нямаше да успее.
— Казвай, майоре.
— Сър, може би трябва да изчакаме малко, преди да се свържем с тях. Да тръгнем на път първо, преди да… Обсъждахме въпроса и…
— С кого?
Погледът му се плъзна към неколцина от офицерите, но всички те изглеждаха много заети с компютърната маса.
— С колегите, сър — каза той. — Като ваш заместник, мисля, че трябва първо да излезем от системата. Едва не се стигна до инцидент още преди да сме започнали товаренето и…
— И това също е било по моя вина, така ли? Забележи, майоре, че днес никой не загина. Засега поне.
— Да, сър, постигнахме забележителен успех.