— По дяволите — казах. — Жалко, че не разполагаме с активните сензори. Пасивните все така не улавят нищо, нали?
— Нищо, сър.
— Подгответе активните сензори за включване — наредих.
Всички в стаята се напрегнаха. Ръката на капитан Сарин остана на компютъра. Погледнах я и казах:
— Това не е контролната система на сензорите, капитане.
Тя подскочи.
— Да, сър.
Пристъпих към нея. Току-що беше изпратила съобщение на някого.
— С кого е връзката, капитане?
— Просто бях отворила комуникационната система, сър — каза тя. — Тъкмо я затварях.
Показалецът ѝ докосна хикса в ъгъла на приложението и то изчезна. Сарин побърза да отвори контрола на сензорите.
Вратата зад мен се отвори. Обърнах се да видя кой е. Майор Робинсън.
— Какво става? — попита той, като местеше поглед от лице на лице.
— Дребна конспирация, струва ми се — казах студено.
Майорът пребледня. Махнах му да не обръща внимание на думите ми и го повиках да хвърли поглед на предполагаемото ни местоположение. Имахме карта на звездната система, към която принадлежеше синият гигант. Взели я бяхме от паметта на „Сокоро“. Шейсетината планети и други небесни тела бяха показани в относителните им орбитални позиции. Задържали се бяхме в района достатъчно дълго да засечем движението им, после бяхме въвели екстраполирания модел на системата в компютъра. Макар нанитните мозъчни кутии да бяха по-умни и по-гъвкави, аз все още предпочитах интерфейсите на нашите родни електронни машинки. Ако не друго, поне щадяха гласните ми струни, защото не ми се налагаше да използвам гласови команди.
Скръстих ръце, приседнах на ръба на компютърната маса и се наведох над нея.
— Тази слепота ме влудява. Ще включа активните сензори.
— Сър — каза Робинсън. — Като военен съм длъжен да ви предупредя, че това е в противоречие с протокола за мисии по внедряване. На Земята никога не оповестяваме присъствието си с електронно пиукане, когато нямаме представа какво ни чака зад ъгъла.
— Нали точно за това служи електронното „пиукане“? Да разбереш какво има зад ъгъла.
— Сър, не знаем нищо за тактическата ситуация. Не можем да направим нещо такова на своя глава, без да сме го съгласували. Възможно е врагът да се ослушва точно за такъв сигнал, за да прихване конвоя и да го унищожи.
Изкашлях се. Знаех, че е прав.
— Добре, тогава да говорим с макросите по въпроса.
Ако се съдеше по физиономията му, Робинсън не вярваше, че макросите ще ми отговорят, но аз въпреки това наредих на командния модул да отвори канал.
— Предай на макроското командване. „Бихме искали да включим активните сензори“.
Отговорът дойде незабавно и категорично:
— Разрешение отказано.
— Защо? — попитах аз. Едва бях произнесъл думата, когато затворих очи с въздишка.
— Входящо съобщение: „На товара не е разрешено да пита“.
— Да, добре. Изпрати им следното. Дайте ни достъп до данните от своите пасивни сензори, за да следим приближаването към целта.
— Входящо съобщение: „Молбата отказана“.
— Тогава поне ми позволете да поставя свои пасивни сензори на корпуса на кораба! — извиках аз.
Дълга пауза. Офицерите оглеждаха стените около нас.
— Входящо съобщение: „Позволение дадено“.
— Ха! — възкликнах доволно и плеснах с ръце. — След час вече ще виждаме какво има наоколо!
Всички се постараха да наподобят ентусиазма ми. Минаха секунда-две, докато забележа изопнатите им физиономии.
— Сега пък какво има?
— Кой ще инсталира сензорите, сър? — попита капитан Сарин.
Чак сега проумях какво ги тревожи.
— Изпратете двама от най-добрите ни техници.
Офицерите ми си поотдъхнаха. Радваха се, че задачата се е паднала другиму.
39.
Гледахме на камерите как двамата мъже в тежки костюми закопчават колани с инструменти на кръста си и подхващат с общи усилия бъчвоподобния контейнер. Бяха невъоръжени и притеснени. Безтегловността значително улесняваше задачата им. Двамата просто излязоха на покрива на една от тухлите в участъка за поддръжка и съхранение и подскочиха към тавана. Завъртяха се бавно и магнитните им ботуши ги прилепиха към корпуса. Намираха се на трийсетина метра от четиримата макроски пазачи. Тръгнаха към пазачите, които не реагираха, ако не се броеше лекото завъртане на оръжейните им системи. Следяха до милиметър приближаващите се мъже.
Намръщих се.
— Поне да им се махнат от пътя, мамка им — изсумтях.