— Мръсникът се самоуби преди да каже каквото и да е — отвърна Макрейд, — но с Дракол смятаме, че лорд Асмоел стои зад всичко.
— Явно по някакъв начин господарят на черните елфи е разбрал, че сме призовали избраниците — добави магьосникът.
— Това ли са те? — елфата притежаваше мелодичен глас.
— Да — развълнувано изграчи Джефри, — приятно ми е да се запознаем, красавице! — Казвам се Джефри. — И свали шлема си като шапка за поздрав.
Чарли изсумтя отстрани.
— Казвам се Джефри — не му обърна внимание другото момче и свали шлема си като шапка за поздрав.
Елфата го огледа от глава до пети, преди да се усмихне дяволито:
— И ти не си грозен, като за човек. Аз съм Сианна, а това е моят добър приятел Рудолф. — Тя посочи джуджето. — А ти си? — обърна се към Чарли.
— Аз съм Чарлс и за мен е чест да се запозная с вас и спътника ви, милейди.
— Можете да оставите любезностите за по-късно — изръмжа джуджето, сетне погледна Джефри, — а ти нахлупи тоя шлем на главата си. Щом Гилдията е изпратила един убиец, спокойно може да прати и друг. Няма да е добре още в началото един от вас да се озове със стрела в темето.
Джеф се изчерви и бързо сложи шлема си обратно. За момент видя с периферното си зрение, че Чарли се е усмихнал на забележката на джуджето и за пореден път усети как го жегва силна неприязън към колегата му.
— Дано следващият убиец не е този, когото подозирам — каза сър Макрейд.
— Опасяваме се, че лично граф Вайлъс ще бъде натоварен да се заеме със задачата да ни елиминира — продължи Дракол.
Лицето на Сианна се изопна.
— Този мръсник позори целия род на елфите повече и от самия Асмоел. Нека дойде и аз лично ще се погрижа за него.
— Стой настрана от него! — изръмжа до нея Рудолф. — Остави го на мен!
— Да не слагаме тигана, докато рибата е още в морето — прекъсна спора им Дракол. — Време е да тръгваме! Път ни чака!
Пътуваха през целия ден. Вятърът ги брулеше през степта и уби всякакви разговори още в зародиш. Навели глава и мълчаливо крачейки напред спътниците се опитваха да запазят топлината на тялото си. Разбира се само магическите брони предпазваха от хапещия студ.
Пътят минаваше покрай река, която изглеждаше тъмна и неприветлива. Час по час водите й бяха размътвани от вятъра, а на моменти някоя подскочила риба или жаба привличаше погледа към себе си с тих плясък.
Джеф се бе съсредоточил цялото си внимание върху елфата. „Най-после нещо хубаво в този скапан измислен свят“, помисли си той веднага щом я видя и оттогава насам не спря да я зяпа. Елфата притежаваше грация, недостъпна за простосмъртните жени. Холивудските актриси, за които доскоро си бе мечтал, сега му изглеждаха като обикновени сиви мишки пред Сианна. Освен това, напомни си той, не го бе отрязала при първия му опит за свалка, а това я правеше първото сравнително възпитано създание в Ралмия. Дракол бе потаен и неприветлив, а Макрейд изглеждаше винаги кисел, все едно страда от хроничен запек.
Разбира се, тези хора, колкото и неприятни да му се струваха, все пак бяха за предпочитане пред Чарли, който всячески се мъчеше да го измести във всичките му начинания. „Обаче Сианна хареса мен, а не онзи мухльо.“
Чарли, от своя страна, изобщо не мислеше за Джефри, той бе измъчван от някакво лошо предчувствие, тормозещо като сърбеж, до който не може да стигне. Ледени тръпки го побиха, когато чу как Дракол и останалите обсъждат онзи убиец — Вайлъс. Добре помнеше сценария за Ралмия и момента, в който Алекс бе разгромен за пръв път от лорд Дакавар. Последното което желаеше бе да се озове в подобна ситуация. За разлика от Алекс имаше някакви елементарни познания по бойни изкуства, но не си правеше илюзии, че номерата, позволили му да ступа Джефри, ще помогнат срещу някой като Вайлъс.
Вечерта групата стигна малко селце, разположено край реката и жителите на което очевидно се препитаваха с риболов. Дракол влезе в малък хан и там нае голяма маса в близост до камината. След това всеки от пътниците си поръча вечеря. Донесоха им рибена чорба с бира и пътниците си позволиха да се поотпуснат малко. Момчетата и сър Макрейд свалиха шлемовете си, а магьосникът отметна качулката от лицето си.
Джефри седна до Сианна.
— Здраве…
— Здрасти — отвърна тя със същата дяволита усмивка, която му бе хвърлила и сутринта.
— Аз съм актьор — наум му идеше да се срита. — Играя роли на други хора и не очаквах да попадна тук наистина. Ти откъде си?