— О, аз идвам от горите отвъд Планините на Забравата. Занимавам се с търсенето и ликвидирането на чудовища из Ралмия.
Младежът закима мъдро.
— Сигурно работата е много опасна.
— Зависи от чудовището. Ако знаеш какво правиш, лесно ще се оправиш с банда гоблини. Друго е, ако попаднеш на минотавър или пък на мантикора. Ами ти? Какви роли играеш?
Джефри се пообърка, но след това започна да разказва за това как е учил в училище за актьорско майсторство, след което е имал успешни участия в реклами преди да се запише за каста на Алекс във фиктивната продукция „Хрониките на Ралмия“. Елфата не знаеше какво е реклама и му се видя силно впечатлена, когато той й разказа, че е представял пред други хора продукт като шампоан за лъскава коса.
Докато Джеф си общуваше със Сианна, Чарли слушаше Макрейд, Дракол и Рудолф, които си говореха за спомените си от различни битки. Почувства се като герой от любимите си книги и филми и усети как душата му се сгрява от вътрешен уют.
Така се бе вглъбил в разговора, че късно осъзна как възрастната келнерка се опитваше да прикрие сълзите си.
— Нещо притеснява ли ви, госпожо? — попита Чарли.
Жената се сепна, но отговори:
— Мъжът ми го няма. Отиде за риба сутринта и още не се е върнал. Обикновено си идва много по-рано.
Това привлече вниманието на Рудолф.
— Имате ли си гноми наоколо, госпожа? — веждите му се присвиха страшно.
— Не, не — поклати глава жената, смутена от внезапния интерес към грижата й, — гномите, които живеят наблизо са дружелюбни и не правят проблеми. Но… — за миг тя се запъна — казват, че в околността напоследък витаят блатни духове.
Даже Джефри прекъсна рекламния си монолог. Момчето си спомни как продуцентът Флейк му бе показал дигитална версия на блатните духове, нападащи кораба на Алекс по време на първата му среща с Роло.
Гадно същество, което Чарли си бе представил щом прочете сценария. Образът за призраците от дълбините изплува сам в ума му.
— Трябва да помогнем — твърдо каза Сианна.
— Твърде е рисковано — не се съгласи Дракол. — Имаме по-важна мисия.
— Мисията е една и съща — вметна сър Макрейд. — Пазим жителите на кралството от беди.
— А и ако не можем да се справим с дузина блатници, няма смисъл да продължаваме — изръмжа Рудолф.
Последният довод надделя, но след миг избухна друга свада.
— Момчетата остават тук — отсече Дракол.
Джефри тъкмо щеше да каже, че това му звучи разумно, когато Чарли извика:
— Как пък не!
Това го накара да млъкне, тъй като не искаше Сианна да го помисли за страхливец.
— Не си прав, магьоснико — реши спора Макрейд. — Двамата трябва да видят лицето на злото в Ралмия. Блатните духове би трябвало да са напълно преодолими противници.
След около половин час групата бе качена на две лодки, с които се спусна по течението на река Песнопойна. В едната пътуваха Дракол, Макрейд и Чарли, а в другата Рудолф, Сианна и Джеф. Скоро обстановката стана зловеща. Около лодките не се виждаше нищо, въпреки факлите които бяха взели, а от водата се чуваха тежки, неприятни плясъци. Джеф се надяваше да са от риба или от жаба:
— Вижте! — извика Макрейд и посочи с ръка една изоставена лодка. Приближиха я бавно и видяха, че в нея лежи човек.
— Дали това е мъжът на кръчмарката? — развълнува се Чарли.
— Ела при нас… — прошепна непознатият.
— Моля? — не дочу Джефри.
— Ела при насс — изломоти човекът по-отчетливо и се надигна. Очите му грееха с мрачна синя светлина, а от устата му се процеждаше лига. — Ела при насссс — потрети той и протегна ръце към застаналия наблизо Джефри, който извади Меча на Леда и го надигна готов за удар и обзет от погнуса.
— Не! — извика Дракол и махна с ръка. Момчето усети как невидима сила го блъсва в гърдите и залита назад. Само добрата реакция на Сианна му помогна да не цопне във водата.
— Този е наскоро заразен и мога да го спася — каза магьосникът и изрецитира няколко думи. От ръката му бликна златиста светлина, която удари лодкаря. Той залитна, а сетне очите му се проясниха.
— Какво става… о… духовете! — огледа се диво.
— Всичко е наред — каза Дракол.
— Щеше да убиеш човека за нищо, тъпако — скара се Чарли на Джефри.
— Внимавай кой наричаш тъпак, скапаняко.
— Я се стегнете! — намеси се Макрейд, но думите му бяха прекъснати.