— Ела при насссс — чу се отново призрачният вой, но този път от дълбините на реката, от която изплуваха отвратителни, подобни на грамадни жаби твари с дълги ръце, някои от тях въоръжени с ръждиви ятагани.
— Духовете!!! — извика обзет от ужас лодкаря и приклекна в лодката си, хванал се с две ръце за главата.
Дракол занарежда заклинание, което хвърли няколко светкавици във водата. Дузина от призраците се разтопиха на мръсна мочурлива вода, но останалите умело бутнаха двете лодки и събориха пътниците им във водата.
Джефри цамбурна в реката и панически започна да маха с една ръка, мъчейки се да остане на повърхността, без да изтървава Меча на Леда. Изгубеше ли оръжието си, Чарли щеше да го скъса от подигравки.
Наоколо настана пълен хаос. Дракол не се виждаше никакъв, Макрейд също, но се чуваха виковете му:
— Джефри, Чарли!
Елфата енергично плуваше към брега, като придържаше приятеля си Рудолф под мишниците, докато джуджето немилостиво удряше по водата с обкована в желязо тояга и пръсваше блатните духове, имали неблагоразумието да го приближат.
Чарли реши да се възползва от вълшебната лекота на бронята си и започна да мушка по изчадията с Меча на Дракона, докато ловко се задържа да не потъне, ритайки с крака. Чудовищата се разпадаха под ударите му.
Макрейд, който нямаше вълшебна броня, едвам успя да излезе на брега и веднъж озовал се там, се заоглежда за момчетата.
Джеф се засрами, че Чарли се бие, а той само стои и се оглежда в студената река. Младежът развъртя меча си в опит да закачи някой дух и успя да порази двама от на пръв поглед безбройните неприятели.
В този миг обаче студени хлъзгави пръсти се обвиха около гърлото му и той усети противен, вонящ на тиня дъх и мазен, лепкав глас в ухото си:
— Ела при нассс…
В следващия миг потъна. В отворената му за вик уста нахлу вода, а малко след това му причерня. Наоколо бе пълно с блатни духове, а мътните им очи го гледаха втренчено.
— Ела при насс, ела при нассс…
Чарли бе разсякъл още дузина духове, когато забеляза как Джефри потъва под водата.
— Защо ме изкушаваш — завъртя очи момчето, а после ядосано се гмурна.
Единствената светлина под водата идваше от призрачния огън в мътните очи на блатните духове, но тя бе достатъчна. Виждаше се, че завличат Джеф на дълбокото. Един от тях го душеше, впит в гърба му като пиявица, докато момчето безпомощно размахваше Меча си срещу други два, които се мъчеха да вкопчат пръсти в бронята му.
Чарли ритна с крака и се гмурна към тях, а Меча на Дракона ги порази моментално. В този миг Джефри изтърва Меча на Леда и се отпусна в ръцете на блатното изчадие.
„Не, тъп идиот!“ искаше да извика Чарли, но не го направи, за да не се нагълта с вода. Вместо това се спусна с цялата скорост, на която бе способен, грабна Меча на Леда и замахна напред с този на Дракона. Острието му мина на милиметри от главата на Джеф и се заби в мазната чутура на мочурливото привидение, като го превърна в гадна воняща струя.
За момент Чарли се запита дали да не обезглави бездарния си колега, но вместо това вече инстинктивно бе прибрал единия Меч в ножницата си — в бързината не се усети кой — а сетне подхвана Джеф със свободната си ръка под мишницата и зарита с крака, мъчейки се да излезе на повърхността. Дробовете му изгаряха, а блатните духове бяха наобиколили двете момчета. Очите им грееха нетърпеливо.
Елате при нассс, елате при нассс…
Невидима сила подхвана Чарли и издигна двамата младежи над повърхността на водата, а после ги понесе и стовари на твърда земя право пред застаналия на брега Дракол.
— Мъртъв ли е? — попита той, когато Джефри се отпусна безжизнен.
— Опитах се да направя каквото мога! — отвърна Чарли. — Но той не е за тук! Само стоеше във водата и се пулеше!
— Млъкни — изсъска Дракол и процеди няколко думи. От ръцете му изригна зеленикав лъч, който удари Джеф в гърдите. Младежът потръпна, след което отвори уста и се закашля и започна да плюе вода.
— Аз… ъх… какво стана… — изпъшка Джефри и после опита да се изправи. — Къде са духовете?
— Погрижих се за духовете — изръмжа магьосникът, — но и двамата бяхте най-големите глупаци на света! Можехте да умрете!
— Джефри можеше да умре — отвърна разпалено Чарли, — защото той изобщо не е за тук! Той възприема всичко случващо се като поредната тъпа роля! Аз съм този, който ви трябва, който приема всичко това за истинско, който цял живот е чакал този момент! Той е рекламирал шампоани!