— На мен шампоаните ми звучат като нещо лошо — обади се Сианна.
— Ами като ти преча толкова, да ме беше оставил да пукна! — избухна Джефри, след като успя да си поеме въздух. — И да, аз наистина се бях явил за филм, но като разбрах за какво става дума, тръгнах на тая мисия, за да помогна с каквото мога!
— За да си вземеш парите — презрително отвърна Чарли.
— Какви пари? — повдигна вежди Сианна.
— Чарли — пое си въздух Джефри, — мога ли да попитам какво точно съм ти направил, че ме мразиш толкова?
Чарли отвори уста да отговори нещо, а после я затвори.
— Той те спаси — скастри го Макрейд.
— Ами като е толкова по-добър, продължавайте само с него и това е — вдигна ръце Джефри. — Явно е прав и не ставам. Тъкмо ще си спестите и парите.
— Момчета — обади се рибарят, който също бе успял да стигне на брега. — Не се карайте. Ако не бяхте дошли, досега да съм блатен дух. Всеки от вас помогна.
Дракол погледна благодарно към мъжа и кимна:
— Чухте човека. Вече е много късно някой от вас двамата да си ходи обратно у дома, така че се успокойте и ме последвайте.
Групата се отправи обратно към селото в мълчание.
Скрит във високите храсти на отсрещния бряг, Яум наблюдаваше сцената разочарован. Блатните духове, които бе призовал бяха така близо до успеха, когато Дракол се намеси и измъкна двамата глупаци от езерото. Черният елф си мислеше, че е успял да убие поне единия, но за съжаление полуудавеният се изправи след като кралският магьосник използва съживително заклинание.
За момент Яум си помисли да нападне групата, но след това прецени, че би било твърде рисковано. Дракол и сам бе сериозен противник, а в компанията му бяха още Макрейд, Рудолф и отвратителната Сианна.
Яум потисна усмивката си, когато чу караницата между избраниците и се отправи към господаря си, като се движеше безшумно през тревите. Стройното му мускулесто тяло бе наметнато с тежка черна роба, магически руни блестяха по плътта му. На челото му се мъдреше знакът на унищожителното око, с който той бе изключително горд.
С който се надяваше да убие Дракол.
Сега обаче Яум имаше други грижи. Пътят му го отведе до лагера на граф Вайлъс, който небрежно лакираше острите си черни нокти с още по-тъмен лак. До него облегнат стоеше убиецът му Оремалку — черен елф, сам белязал лицето си с дълбоки белези, знак, че напълно се е отдал в служба на смъртта. Зад тях стояха орки и гоблини, които подобно на свини грухтяха, докато се хранят.
— Магьосникът Дракол спаси избраниците, но напразно — поклони се Яум. — Те се мразят помежду си и ще се провалят.
— „Ще“ не е достатъчно, приятелю — изправи се граф Вайлъс. — Не е достатъчно за лорд Асмоел, нито пък за мен. Но пък щеше да е разочароващо, ако бяхме приключили с веселбата толкова бързо.
Глава VII
Началото на приятелство?
Групата се прибра в хана на малкото селце към полунощ. Всички бяха страшно изморени и по пътя почти не си говореха. Дракол вървеше най-отпред и изглеждаше мрачен и потънал в мислите си. Той час по час стрелкаше момчетата с остри погледи и все още мислеше, че са постъпили невероятно глупаво в реката. Сър Макрейд вървеше леко прегърбен, с поглед, забит в земята. Той хвърляше вината за станалото върху себе си, затова че ги е изоставил във водата, макар тежката броня да не му бе оставила избор. Рудолф изглеждаше сякаш е сърдит на всички, тъй като се придвижваше с бързи къси крачки и яростно дъвчеше мустака си. Сианна гледаше мрачно и към двамата актьори, които не се поглеждаха.
Веднъж стигнали в хана, всички в групата бяха разцелувани от жената на рибаря. Тя ахна щом разбра за блатните духове и очите й се разшириха от страх.
Ханджийката предложи втора порция чорба за изморените пътници, но те предпочетоха направо да си легнат. Джеф и Чарли се прибраха в стаята си, съблякоха мокрите си брони и подгизнали дрехи, застанали с гръб един към друг. Джефри се просна на леглото си и се обърна към стената.
Чарли седна на своя креват и се загледа в огъня.
— Благодаря, че ме извади от езерото — каза Джефри, без да се обръща. — Щях да се удавя.
— Няма нищо — смотолеви другото момче. — Има си хас да те оставя в лапите на блатните духове.
— Ти си истински рицар — продължи Джеф. — Прав си да ми се ядосваш. Не ми е мястото тук.
Чарли му хвърли един поглед и видя, че другото момче потръпва някак странно. Мина един миг преди да разбере, че колегата му се е разплакал.