— Хей — изправи се той.
— Ти си роден за този свят — продължи Джефри умърлушен, — във всичко се справяш по-добре. Не знам за какво взеха и мен. Само ти се пречкам.
Чарли не знаеше какво да отговори. Честно казано съвсем до скоро и той мислеше така. Но сега, напротив, чувстваше се ужасно. Даде си сметка, че последните дни е тормозил колегата си, натяквайки му всяка грешка.
Освен това инстинктивно усещаше, че Джеф бърка. Алекс също бе отишъл неподготвен в Ралмия, но въпреки това бе успял да я спаси.
— Магьосникът Дракол избра и двама ни — призна накрая Чарли. — Ако е направил грешка, не е било с теб, а с мен. Толкова много мечтаех да попадна в свят на истинска магия и да стана герой, че когато това се случи наистина, забравих как трябва да се държа. В отношенията си с теб през последните дни бях всичко друго, но не и истински рицар.
След малко чу равномерното дишане на Джефри — беше заспал.
По-късно Чарли също си легна, но мина много време, преди сънят да го споходи.
Огънят в стаята беше загаснал и в нея цареше вледеняващ студ. Джефри установи, че се е въртял на сън и се е отвил. Опита да придърпа завивката обратно към себе си, но крайниците не го слушаха, не можеше да помръдне.
Видя с крайчеца на окото си силует, застанал до леглото му. Сърцето му бясно затупка. Напрегна мускулите си до краен предел, но остана парализиран.
Силуетът се наведе над него — фигура в огромно черно наметало, с качулка, изпод която се виждаха само две горящи червени очи.
Джеф веднага разбра кой е това, макар образът от специалните ефекти, които му бяха показали на Земята да бе съвсем различен.
— Не трябваше да идваш в Ралмия — рече Прокълнатия. — Сега ще умреш и никой в твоя свят няма да разбере какво се е случило с теб.
От очите на духа изхвърчаха червени светкавици, които блъснаха момчето в гърдите.
Джефри изкрещя…
И в следващия момент видя Чарли. Огънят в стаята отново се беше запалил и черният силует с червените очи бе изчезнал. Джефри обаче усещаше допира на мълниите му и чувстваше цялото си тяло все едно гори.
— Джефри — извика Чарли, — събуди се! Викаш!
Джефри опита да отговори нещо, но от гърлото му излезе неразбираем грак.
— Господи, ти целият гориш от треска — възкликна другото момче. — Стой мирен, ще извикам останалите!
Чарли се изправи и излезе тичешком от стаята, а очите на Джефри се разшириха, когато образът на Прокълнатия отново изплува във въздуха пред него.
— Ще умреш — присмя се злият дух и от очите му отново лумнаха светкавици. Джефри отвори уста да извика, но вместо това се преви на две от раздираща кашлица.
— Слаб и жалък — продължи Прокълнатия. — А скоро и мъртъв.
Образът му изчезна, но Джефри продължи да кашля, плувнал в пот, обливан от горещи и студени вълни. Вратата на стаята се отвори и Дракол влезе заедно с Чарли и Сианна.
Магьосникът каза нещо и започна да нарежда заклинания. Кашлицата спря да измъчва Джефри, но на нейно място в гърлото му се настани мъчителна жажда. Опита да помоли за вода, но успя само да изпъшка. Чарли обаче някак си го разбра, тъй като наля една чаша от каната, която им бяха дали за през нощта и му помогна да пие. Джефри успя да преглътне малко, но му се догади и се уплаши, че ще повърне.
Сианна приближи, махна с ръка на Дракол и Чарли да се отдръпнат и взе да напява някаква песен, като опря длани в лицето му. Ръцете й бяха хладни и сякаш издърпаха високата температура от тялото на Джефри, а когато дишането му се успокои, тя постави сухо листо в устата му, което той сдъвка. После махна с ръка на Чарли да налее още една чаша вода и я даде на Джефри, който този път успя да пие, а след това се отпусна в леглото и заспа. Последното нещо, което усети бе как хладната й длан застава на челото му.
Този път никой не смути съня му.
Спа през целия следващ ден и се събуди на вечерта. Огънят в камината весело пукаше, а Чарли слагаше още цепеници в камината. Джефри опита да стане от леглото си. Чувстваше се слаб, но все пак отпочинал. Когато креватът му изскърца, Чарли се обърна към него:
— Къде тръгна? — попита той, придвижи се плавно и се опита да го бутне обратно.
— Гладен съм — отвърна Джефри и се изправи, подпирайки се на стената. — Къде е Сианна?
— Долу. Стоя цяла нощ и почти целия ден до теб.
— Трябва да й благодаря. — Понечи да се отблъсне от стената, при което залитна.