— Чакай — Чарли преметна едната му ръка над раменете си. — Полека. Ще ти помогна. Искаш ли да я извикам?
— Не. Ще се справя.
Пое си дълбоко въздух и се отдръпна от Чарли, след което с колебливи крачки стигна вратата на стаята, излезе и слезе по къси стълби до трапезарията, подпирайки се на перилата. На голяма маса стояха останалите от групата, които обсъждаха нещо.
— Защо си станал? — забеляза го първа Сианна и се изправи: — Трябва да почиваш.
— Ти ме излекува — отговори й Джефри и направи опит за несръчен поклон, от който едва не падна.
— Спокойно — бърза като мълния елфата му помогна да запази равновесие. — Ела да хапнеш.
Сианна го настани на голям стол с облегалка и махна с ръка на сервитьорката да донесе топла супа. Джефри започна бавно да се храни. Сианна стоеше застанала до него и го наблюдаваше внимателно, все едно очаква всеки миг да припадне. Чарли седна от другата му страна.
Когато свърши се почувства малко по-силен и успя да се усмихне. Магьосникът Дракол го погледна загрижено.
— Чарлс ми каза, че си извикал насън — рече Дракол. — Кошмар ли сънува?
Джефри преглътна и притвори очи за миг. Зад клепачите си видя черната фигура на Прокълнатия и потрепери.
— Не знам дали това е подходящият момент, Дракол — обади се Рудолф.
— Видях… — започна младежът — някаква фигура. Черен силует, който пусна светкавици по мен.
— Прокълнатия — ококори се Чарли. — Но това е невъзможно! Нали е бил убит от лорд Дакавар, Рицаря на Смъртта?
— Орките не знаят това, хлапе — отвърна Рудолф.
— Трик на Асмоел — поклати глава сър Макрейд. — Това е най-новото му дяволско хрумване. Възстановява култа към Прокълнатия. Орките отново строят негови статуи и правят ужасни ритуали в сянката им.
— Така е — кимна Дракол, — но орките не го знаят. А името на Прокълнатия все още дава кураж на злите и престиж на черните елфи.
— Това, което видях — прокара ръка през косата си Джефри — беше истинско. Може ли Асмоел да е призовал духа му?
— Изключено — поклати глава Дракол. — Прокълнатия никога не е бил жив в точния смисъл на думата. Винаги е бил зъл дух. Унищожавайки тленната му обвивка, лорд Дакавар унищожил и самия него. Това е измама, илюзия, поредната лъжа, зад която се крие лорд Асмоел. Като Изумруда на Базилиска, това отровно копие на нашата Перла.
— Но как ще унищожим този изумруд? — попита Чарли.
Дракол се усмихна лукаво, сетне бръкна изпод робата си и извади сияещ скъпоценен камък.
— Перлата на Феникса — промълви Сианна. Очите й се разшириха от възхищение.
— Поемаш голям риск с вземането й, магьоснико — обади се Рудолф.
— Нейната мощ единствена може да гарантира унищожението на пагубния Изумруд — поклати глава Дракол. — Нямах друг избор, освен да я взема.
Джефри усети как го полазват тръпки, нещо в цялата история не му харесваше, но той не можеше да се досети какво. Като парче от пъзел, което не пасва на останалата картина.
— Добре ли си? — попита Чарли разтревожено, взимайки изражението на лицето му за болка.
Джеф го погледна изненадан, сетне се усмихна.
— Жив съм още, за твое съжаление.
— Джефри, аз — обърка се Чарли, — не знам дали помниш какво говорихме снощи, но…
— Не го мисли — Джефри потърка очи. — Ще лягам, че нещо пак ми се доспа.
Главата му клюмна, Сианна и Чарли се протегнаха, за да му попречат да се свлече от стола на земята, а след това му помогнаха в полусън да стигне до стаята и леглото си.
Глава VIII
Отново на път
Останаха в странноприемницата още два дни, докато Джефри се възстанови напълно, но на сутринта на третия ги посрещнаха гръмотевици и изливащ се като из ведро дъжд. Рибарят и неговата съпруга им предложиха да останат още ден, но сър Макрейд отклони предложението.
— Тази буря е само началото. Не искам да срещнем снежна виелица в Планините на Забравата. Това би било пагубно.
И така групата тръгна на път. Дъждът скоро се просмука в костите им и развали настроението на всички. Треската на Джефри направи опит да се върне, но в мига, в който той тръгна да залита и да се препъва, Сианна му даде още един стрък от тайната си билка и момчето получи нови сили. Чарли постоянно се навърташе край него, забравил старата вражда и искрено притеснен за новия си приятел, но накрая и той се принуди да хапне стръкче от билката на елфата, закашлял се в края на деня.