Имаха късмета да намерят неестествено огромно дърво и нощуваха в хралупата му. Дракол ги стопли със заклинание и това беше добре, тъй като когато станаха на следващата сутрин дъждът продължаваше да се излива все така силно.
Това депресира всички, освен Сианна, която явно се чувстваше добре под падащата вода. Със сигурност мокрите кичури й отиваха, помисли ли си Джеф и се изчерви. Елфата бе и единствената, която успяваше да се погрижи за него и Чарли, предпазвайки ги от опасни простуди с неизчерпаемия си запас от изсушени билки. Скоро се наложи и на другите да вкусят от тях — старият магьосник Дракол бе започнал да хрипти, Макрейд усещаше остри болки в кръста, а брадата на горкия Рудолф бе направо прогизнала и му се налагаше да я изстисква.
С кратки прекъсвания дъждът продължи да вали и през следващите няколко дни, а накрая го обърна на мокър сняг.
— Явно не ни върви — поклати глава Дракол в една от вечерите. Бяха отседнали в странноприемница, разположена в малко селце в подножието на планините. — Надявах се да изпреварим зимните бури.
— Планините не са ли непроходими като падне сняг? — попита Джефри.
— Това е било преди хиляда години — отвърна магьосникът. — Наследниците на крал Александър построили пътища. Дори и те обаче са неприятни зиме. Още би трябвало да е късна есен. Не мога да разбера това проклето време!
Чарли се замисли за нещо, сетне щракна с пръсти.
— Да не би лорд Асмоел да влияе на времето с магията си?
— Наистина е съобразителен — намръщи се сър Макрейд. — Е, Дракол?
Старецът поклати глава.
— Не би трябвало лорд Асмоел да има такава огромна сила. В древни времена злият барон Саркорос е правил това с подкрепата на ледените дракони, чиито дихания е направлявал към степите на Ралмия. Асмоел обаче няма дракони, макар адските му заклинания над света ни да направиха тези създания опасни и неприветливи.
Джефри потърка брадичката си, след което попита:
— В Планините има ли още дракони?
Джуджето Рудолф го погледна мрачно.
— Повече, отколкото е нужно.
Следващия ден ги посрещна с пухкав и бавно сипещ се над земята сняг. Макар гледката да бе красива, тя не зарадва пътниците, тъй като времето щеше направи пътят им по-труден. Полека местността по която вървяха започна да става първо хълмиста, а после премина в масивните Планини, превръщайки пътя в истинско изпитание. Неподдържан от години, той бе обрасъл в шубраци и на моменти се бе превърнал в тясна и хлъзгава козя пътечка, изискваща върховна концентрация от преминаващите. Веднъж Джефри се изтърси лошо, подхлъзвайки се и просвайки се по очи на земята, а само късметът спаси носа му от разбиване. Друг път Чарли насмалко да си навехне крака, стъпвайки накриво. Случи се така, че и опитният Рудолф залитна по един тесен ръб, водещ към пропаст, ала ръката на елфата се стрелна като светкавица, хвана джуджето за брадата и го изтегли обратно на пътя.
— Нарочно го направи, нали? — свадливо попита Рудолф.
— Че те спасих ли, Руди? — невинно попита тя. — Разбира се.
— Да ме оскубеш по брадата…
Постепенно снеговалежът се усили и излезе неприятен северен вятър, който се спускаше от далечните върхове на Планината и немилостиво хапеше пътуващите. Дори прикритите зад броните Джеф и Чарли усетиха ледените му зъби, а Дракол се принуди да направи топлинно заклинание на останалите.
— Неестествено студено е — тракаше със зъби Макрейд. — В момента не бих отказал и драконов огън.
— Пепел ти на езика — прекъсна го Рудолф, който нервно чистеше брадата си от висулки.
Сианна единствена изглеждаше необезпокоена от капризите на времето, макар красивото й лице да се намръщи заради постоянно фучащите вихри.
Фъртуната забави пътниците много и те замръкнаха в планината. Редките гори около пътеката, които някак си се бяха появили измежду голите скали започнаха да се изпълват с подозрителни горски звуци.
— Вижте! — викна по някое време Чарли и посочи въздуха.
В небето се носеше отвратително черно същество с огромни криле, нещо средно между лешояд и прилеп. Щом разбра, че е забелязано, създанието злобно изврещя и отлетя посред бурята.
— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Джефри.
— Не знам — отговори Дракол, — но бъдете нащрек.
За щастие на пътя им скоро се появи пещера, в която те успяха да се подслонят. Рудолф и Сианна я обходиха внимателно и накрая заключиха, че е безопасна.