Високият човек до продуцента не обърна внимание на тази размяна на реплики, а каза нещо на Флейк.
Очите на продуцента се присвиха злобно.
— Какво си въобразявате! Без мен филм няма да има.
Високият само вдигна ръце и потърка палеца у показалеца си в доста красноречив жест, който подсказваше кой дава парите. Флейк направи гримаса, но кимна и отстъпи.
Джефри прехапа устни, за да не се разхили.
— Последвайте ме — каза мъжът със странната шапка и поведе момчетата по стълбите. Двамата излязоха от небостъргача на студиото и се озоваха в тъмнозелен ягуар, паркиран пред централния вход.
— Готина кола — изгледа я с възхищение Джефри.
— Влизайте — рече водачът и двете момчета се качиха на задните седалки. Вътре ухаеше на кожена тапицерия и ароматизатор. Човекът с шапката седна на шофьорското място и двигателят замърка гладко, а класическа музика огласи купето.
Джефри направи гримаса. Предпочиташе рок.
Високият мъж подкара ягуара и ги изведе от Холивуд към предградията на Лос Анджелис, където се издигаха високите имения на богатите и успелите. Джефри се надяваше скоро да има къща някъде до тях, но си даде сметка, че едва ли ще има парите да си купи имение като това, което наближаваше автомобилът — възстановка на средновековен замък, все с крепостната стена.
Беше невероятно какви неща може да си купи човек с пари, помисли си Джефри.
Ягуарът спря пред централния вход, а шофьорът, който продължаваше да стои с шапката си дори в колата, излезе от нея и отвори вратите им:
— Последвайте ме.
Момчетата излязоха и се помъчиха да следват темпото на високия странен мъж, който ходеше с широки крачки, сякаш трябваше да плаща за всяка своя стъпка и поради това се мъчеше да пести. Във вътрешността на замъка, Джефри усети странно чувство, като някакъв гъдел и за миг в ума му хрумна нелепата мисъл, че ще го отвлекат извънземни. По коридорите забеляза доспехи, някои от които изографисани със странни и непознати букви, а по стените имаше гоблени, с избродирани рицари, борещи се със страховити същества. На всичко отгоре във вътрешността имаше мъгла. Джефри помисли, че има проблем с вентилацията, макар никога да не бе чувал за подобен феномен.
— Кога се преоблече? — внезапно чу той гласа на Чарли и едва не подскочи. Мъглата около тях поглъщаше всеки звук и неусетно бяха потънали в почти пълна тишина.
Джефри видя как колегата му сочи високият човек и забеляза, че той вече е наметнат с тъмнозелена наметка и е сменил шапката с качулка, спусната над главата му.
— Какво по дявол… — опита да попита Джефри, но мъжът с наметката го прекъсна:
— Не изоставайте!
След дълго лутане из различни коридори, стигнаха до висока дъбова врата. Шофьорът внимателно почука по нея с желязна халка, подаваща се от устата на лъвска глава.
— Влез! — чу се глас отвътре. Високият мъж почтително наведе глава, отвори дървената врата и прикани двете момчета да го последват. Джефри и Чарли колебливо минаха през прага и се озоваха в богато обзаведен кабинет. Тежки завеси закриваха високите му и обковани със злато прозорци, а стъпките им заглъхваха в дебел червен килим. Право пред тях, зад старинно бюро седеше фигура, наметната с тежък плащ със същия зелен цвят.
„Не е китаец“, помисли си Джефри.
Беше висок, едър мъж с остра бяла брада, дълъг крив нос, на който бяха кацнали златисти очила и буйна бяла коса, която изглеждаше като грива върху главата и му придаваше вида на лъв албинос. В дясната си ръка държеше перо, докато с лявата се мъчеше да попречи на един пергамент да се навие обратно на руло.
— Добре дошли — каза спонсорът, отказа се от борбата с пергамента и се усмихна, — сигурно сте много развълнувани.
— Да — кимна Чарли, усмихвайки се на свой ред. — За мен бе чест да се боря за ролята във вашия филм, сър. Почувствах се, все едно историята е писана само за мен.
— Но и на мен ми харесва — добави бързо Джефри. — Смятам, че ще стане класика в жанра.
Всъщност смяташе, че по-скоро Ралмия пунтира класиките в жанра, но не считаше за любезно да го каже на спонсора и да изтърве 25-те милиона.
— Много се радвам — усмихна се широко спонсорът. — За мен е важно човекът, който ще стане част от историята ми да бъде докоснат от нея.