— Ама нали смисълът на идването ни в Ралмия е да опазим хората? — учуди се Джефри.
— Момчето говори хубаво — съгласи се Сианна. — Нима искаш да оставим честните селяни в лапите на онзи изверг?
— Твоята омраза към черните елфи те заслепява, Сианна — подразни се Дракол. — Не можем да рискуваме живота на момчетата в директна конфронтация с графа, в която той е избрал и мястото, и начина, по който ще се проведе битката.
Джефри вдигна ръка и без да изчака разрешение да говори, каза:
— Мисля, че ние трябва да решим какво да направим, ние сме тези, които влизат в ролята на Алекс сега, нали?
— Вие сте млади и глупави! — гласът на Дракол ставаш все по-остър.
— Такъв е бил и Алекс понякога — удари по масата Чарли — и именно затова е успял. Ако се скрием сега, не знам за вас, но аз цял живот ще си спомням за тези хорица, които сме обрекли на бавна и жестока смърт.
Дракол направи гримаса, след което кимна.
— Прави сте, разбира се. Не можем да оставим тези хора… но страхът ме е направил слаб и боязлив.
— Направил те е предпазлив, приятелю — поклати глава сър Макрейд, — но понякога няма място за предпазливост. Младежите ни посрамиха с куража си. Трябва да отидем и да спасим хората.
— И да сложим край на мерзкия живот на онзи… елф — гласът на Сианна звучеше студено и заплашително. Джефри я погледна сякаш я вижда за пръв път и потръпна.
— Кога тръгваме? — попита Чарли.
Рудолф подръпна брадата си и отговори на въпроса с въпрос:
— Утре да имаш спешна работа?
Глава X
Вълчи капан
— Дракол каза да ставаме! — рече Чарли, разтърсвайки рамото на приятеля си. — И да се приготвяме за път.
Джеф кимна сънено, потърка очи и се зае да се облича, не му отне много време да се докара до пълно бойно снаряжение. Стори го тъкмо на време — Макрейд влезе в стаята им, кимна одобрително и ги подкани да го последват.
Групата се спря в трапезарията, където Дракол ги чакаше, нахлупил качулката над главата си.
— Бъдете много внимателни — каза магьосника, — особено вие двамата!
— Черните елфи оставете на нас — намеси се Макрейд. — Не искам да се биете с нищо по-лошо от гоблини, ясно?
Джефри и Чарли закимаха така енергично, че броните им задрънчаха.
— Ясно е, че няма да го послушат, защо се хаби — промърмори Рудолф на Сианна, с което си спечели враждебен поглед от Дракол.
Елфата се усмихна и приближи Джеф.
— Пази се, сладкодумни рицарю. — Вдигна забралото на шлема и леко целуна момчето по устните и отново затвори шлема му.
— Хмм — наруши неловкото мълчание Дракол, — да тръгваме!
Кръчмарката бе казала на магьосника, че „хубавото чернокосо момче“ е отвело селяните към един от близките върхове, Вълчия Капан, наречен така заради многобройните пещери, спускащи се навътре в земните недра. Навлезлите в тях не излизаха никога, злокобно предупреди жената, но Рудолф първи се сети, че причината не са само усуканите тунели.
— Пещерите гъмжат от гоблини и орки — изръмжа джуджето.
Така групата се отправи към връх Вълчи Капан по едни от най-тесните и неудобни пътеки, по които бяха преминавали досега. Те се виеха високо ту измежду гъсти дървета, изглеждащи като армия от неприветливи зли същества, ту измежду остри скали, напомнящи зъбите на чудовищен звяр, оголил челюсти срещу небето. С изкачването въздухът ставаше все по-студен и дъхът на пътниците започна да излиза на пара.
По някое време Джефри усети как по гърба го полазват ледени тръпки. Той вдигна глава към небето и видя как над групата прелита огромната крилата твар, грамаден лешояд с разтворени ципести прилепови криле и зли очи.
Сианна — по-бърза от нападаща змия — свали лъка си и изстреля стрела по нападателя. Той се килна настрани за да избегне удара, изкрещя и отлетя с няколко маха на мощните си криле.
— Бързо! Изстреляй втора стрела! — викна Рудолф.
— Не мисля — спокойно отговори елфата. — То ще ни отведе право при господарите си.
— Това вече е наистина хитро — възкликна Джефри. — Колкото си красива, толкова си и умна, Сианна.