— О, благодаря ти — усмихна се елфата и потупа младежът по шлема. — А пък ти си смел, колкото си и сладкодумен.
Чарли обаче се бе намръщил и свил устни замислено.
— Какво има, момче? — попита сър Макрейд.
— Това е твърде лесно и очевидно. Според мен създанието е примамка.
— Надявам се да не си прав — поклати глава Дракол, — но и да си, изборът ни е ограничен. Да последваме съществото, поне няма да се лутаме из тия баири.
Опитаха се да последват посоката на движение на крилатото същество, но не бе никак лесно — за разлика от грозната твар те не можеха да летят и вместо това им се наложи да се препъват по тесни и криволичещи кози пътечки.
Накрая стигнаха до стръмно изкачване, което ги изведе до малка полянка, зад която враждебно зееше отворът на огромна пещера. Пред нея стояха двама черни елфи.
Макар да не бяха виждали такива преди и Джефри, и Чарли ги познаха веднага. Ушите им бяха заострени като на Сианна, а телата им бяха стройни и гъвкави, само че пръстите им завършваха с остри черни нокти, а лицата им наместо благородство излъчваха злоба и ненавист. Единият беше едноок и обсипан с белези, а в ръцете си държеше извит лък с готова стрела. Другият беше още по-ужасяващ, плътта му бе осеяна с татуировки, най-отвратителната от които бе всевиждащо гибелно око, греещо с мрачни отблясъци на челото му.
— Виж каква кралска компания, Яум — рече подигравателно едноокия. — Самият магьосник Дракол, верният кралски рицар сър Макрейд, незабравимия дует комици Рудолф и Сианна; а тези двамата с хубавите брони са нова част от трупата, или?
— О, сигурно това са наследниците на великия крал Александър, Оремалку — отвърна татуираният и белите му зъби блеснаха в свирепа усмивка.
— А вие сте двата трупа на Асмоел — хладно отвърна Сианна и миг по късно лъкът и изстреля стрела към Оремалку. Едноокият черен елф на свой ред стреля и двете стрели се удариха една в друга в полет.
Яум изруга и от всевиждащото му око блесна лъч гибелна енергия, която полетя към групата, заплашвайки да погълне и шестимата. Дракол пристъпи напред и ръцете му образуваха магически щит, който глътна атаката на черния елф.
— Отстъпете! — викна магьосникът на хората. — Не може да победите такъв враг!
Макрейд, Рудолф и двете момчета послушаха стареца, само за да видят как зад гърба на черните елфи се приближава огромна група от гоблини и орки — разкривени същества, покрити със зелена люспеста плът, които стискаха ръждиви мечове и ятагани в ръцете си. Създанията нападнаха с вой, връхлитайки върху четиримата. Джеф и Чарли се стъписаха, магическите им мечове успяваха да отклонят атаките на чудовищата, но младежите не бяха убийци и не смееха да контраатакуват, което позволи на създанията да ги отделят от сеещите смърт Макрейд и Рудолф.
— Удряйте ги, за бога! — гневно изкрещя Макрейд.
В това време Сианна и Оремалку си бяха разменили още няколко стрели, всяка от които се удари в съперницата си.
— Добре стреляш за женска от презряния остатък на светлите — процеди Оремалку, стъпвайки на парче лед.
— За едноок и ти си приличен — отвърна Сианна.
Черният елф се озъби злобно, спусна се върху парчето лед надолу по склона и стрелящ в движение. Сианна пресрещна стрелите му със свои, изруга и скокна след него, падайки на плаща си, който й послужи за шейна.
Зад тях Яум и Дракол продължаваха своя сблъсък на заклинания. Гибелните им енергии рикошираха една в друга и се забиваха в скалите, събаряйки каменни късове.
Вътре в самата пещера гоблините и орките успешно се вклиниха между рицаря и джуджето от една страна и двете момчета, от друга, след което наобиколиха Макрейд и Рудолф, уж забравили за Чарли и Джеф. Младежите скоро разбраха защо.
— Значи вие сте двамата наследници на Великия Крал? — чуха мелодичен глас зад гърба си. Обърнаха се и видяха красив елф с гарвановочерна коса, който ги наблюдаваше скръстил ръце пред гърдите си.
— А ти трябва да си прочутият граф Вайлъс — Джефри вдигна Меча на Леда пред шлема си.
— Внимавай, Джеф — предупреди Чарли и изправи Меча на Дракона пред себе си.
— Нима сте чували за мен? — разпери ръце черният елф. — За мен е чест.
— И все хубави неща — отговори Джефри.
— Цялата засада е била за да стигнеш до нас, нали?
— Да — кимна граф Вайлъс. Много ми се иска да ви покажа нещо. — Графът се извърна и побягна.
Джефри и Чарли се спогледаха.
— По дяволите — въздъхна Джеф и хукнаха след него.