Вайлъс и преследвачите му скоро се отдалечиха от останалите и попаднаха в някакъв пандемониум — тунелът завършваше с плътна каменна стена, на която висяха мъртъвци и страдалци, по чиито тела имаше рани от инструменти за мъчение, стоящи разхвърляни наоколо, с парчета плът и петна от кръв по кривите си остриета.
Джефри се спря шокиран от гледката, след което се наведе и повърна.
— О, Господи! — извика настигналия го Чарли.
— Скоро ще може лично да му се оплачете — отвърна присмехулно граф Вайлъс и свали от кръста си навит бич и го разгъна с оглушителен плясък. Веднъж освободен, бичът пламна в призрачен огън. — Време е да потанцуваме — лицето му се озари от демонична усмивка.
Джефри изкрещя и се метна напред вдигнал Меча си. Разсъдъкът му бе замъглен от гледката на висящите по стената измъчени човешки същества, които надаваха ужасни стенания.
Черният елф стрелна ръката си напред и огненият бич уви тялото на младежа. Пламъците лумнаха и припукаха. Джеф успя да изпъшка изненадан, след което се строполи на земята в несвяст.
— Тц, тц — поклати глава Вайлъс, — очаквах малко повече, да си призная.
Чарли извика гневно, но приближи черния елф по-внимателно, вдигнал Меча на Дракона предпазливо пред лицето си.
— Може пък ти да си по-кадърен — намигна му Вайлъс.
И камшикът заплющя.
Междувременно Сианна и Оремалку се бяха спуснали до края на склона. Не успяха да се улучат нито веднъж, стрелите им или се бяха срещнали една друга, или бяха улучили някоя пряспа или скала. Вече в подножието колчаните им бяха празни.
Елфата стана бързо и в ръката й блесна кинжал.
— Охо, котето можело и да хапе — засмя се Оремалку и надигна ръце. Кривите нокти на пръстите му блестяха със зелени петна по черната повърхност.
— Отрова — обясни убиецът с извинителна усмивка. Сианна не благоволи да му отговори, а го нападна, при което двамата започнаха битка, която повече можеше да се определи като танц. Оремалку нападаше подобно леопард, мъчейки се да одраска със смъртоносните си нокти. Сианна обаче бе дори по-пъргава от черния елф и кинжалът й безмилостно проблясваше, оставайки дълбоки кървави резки по ръцете му.
Черният елф изсъска и се опита да я одере по ръката, което принуди елфата да изтърве камата си и да отстъпи няколко крачки назад.
Едноокото лице на убиеца грейна в злобна гримаса.
— Това е краят ти, коте!
Елфът се метна напред, замахна с две ръце към гърдите на Сианна. Елфата, бърза като мълния, отстъпи настрани и с лявата си ръка хвана ръцете, а дясната уви около врата му. Оремалку изпъшка, изненадан и паникьосан.
— Дано в пътуването отвъд намериш покой, братко — каза му Сианна и с плавно движение счупи врата му.
После го постави на земята и склопи единственото му останало око. Вдигна падналия си лък и събирайки стрелите си се изкачи бързо обратно по склона.
Яум и Дракол продължаваха да си разменят хвърчащи светкавици и магиите им отекваха из цялата планина при сблъсък. Лицето на магьосника бе изкривено от усилие, а по ръцете му бяха избили мехури от горещината, докато Яум гледаше все така усмихнат и гибелното му око хвърляше още и още смъртоносни заряди.
Сианна стреля към него, но стрелата й стана на пепел във въздуха.
— Ти? — лицето на Яум се изкриви в неверие. — Оремалку!
Разсейването бе фатално. Една от огнените струи на Дракол намери магьосника на черните елфи, издигна го във въздуха и го стопи на пепел за секунди.
— Отлична работа, Дракол! — каза Сианна.
— Ще видим колко е отлична като идем да видим какво е станало в пещерата.
Намериха Рудолф обкръжен от десетина гоблина и три орка. Подът бе осеян с труповете на техни събратя, но джуджето бе уморено и ударите му ставаха все по-неточни. Пламъците на магьосника и стрелите на Сианна сащисаха злобните създания и те се разбягаха.
— Къде са останалите! — извика Дракол, когато приближи Рудолф.
— Момчетата… подир Вайлъс… Макрейд ги последва — на пресекулки отвърна джуджето. — Съжалявам…
Магьосникът пребледня:
— Подир Вайлъс… — И хукна навътре към пещерата.
Сианна приближи брадатия си приятел и го предупреди.
— Стой тук и си почивай, аз ще го последвам.
Уплахата на вълшебника в никой случай не бе прекалена. Само няколко удара бяха трябвали на Вайлъс за да обезоръжи и Чарли. Огненият му бич беше пернал момчето по ръката и то изтърва Меча на Дракона, следващия удар го повали на земята, а още няколко го накараха да завие от болка.