— Така не ми се иска да те убивам — усмихна се Вайлъс. — Тъкмо бяхме започнали да се забавляваме. Уви! Дългът ме зове.
Той надигна бича за смъртоносен удар, когато сър Макрейд нахлу с рев, размахал двата си меча.
— Всичко ли трябва сам да върша?! — промърмори черния елф, а огненото му оръжие заплющя около двата меча на рицаря. Воините изглеждаха напълно равностойни и графът започна да се отегчава от битката, когато Дракол и Сианна също нахлуха в пещерата.
— Колко досадно — Вайлъс наблюдаваше как елфата изстрелва стрела към него. Огненият бич се изви във въздуха и направи стрелата на пепел, а после се полетя към лъка, който се взриви в ръцете на елфата. Тя изпищя и падна назад.
— Не! — извика Дракол и ръцете му забълваха огньове, с бича си черният елф отклони посоката им към Макрейд, който отскочи назад с проклятие.
— Омръзна ми от вас. — И без предупреждение се превърна в грозната крилата твар, която ги бе примамила до пещерата, прелетя покрай смаяните си противници и излетя от пещерата.
Дракол свали ръце и залитна. Само помощта на сър Макрейд му попречи да се сгромоляса.
Сианна също се изправи и дотича веднага до Джефри, който лежеше в несвяст. До него Чарли стенеше от болки.
— Живи ли са? — попита Дракол разтревожено.
— Да — кимна елфата. По лицето на магьосника плъзна уморена усмивка.
— Не можах… да го спра… — чу се гласът на Рудолф иззад тях. — Отлетя прекалено бързо.
— Добре е, че не си опитал — мрачно му отвърна сър Макрейд.
Глава XI
След битката
Джефри се събуди в стаята, от която бяха тръгнали на сутринта и за миг се замисли дали всичко, което се бе случило на връх Вълчи капан, не бе просто лош сън, безумен кошмар от рода на този, в който Прокълнатия го бе нападнал с адските си светкавици.
Щом се размърда обаче усети как цялото тяло го боли и изпъшка. Все пак случилото се бе реално. Което значеше, че и онези разкривени хора са били реални.
Очите му се навлажниха. Как бе възможно да има такава жестокост? Той от време на време бе гледал филми на ужасите, но там всичко бе измислено и бутафорно, докато онази пещера бе напълно истинска.
— Някой път трябва наистина да помислиш, преди да се втурнеш като овен в атака — чу сърдития глас на Чарли. Другото момче стоеше на отсрещното легло и изглеждаше ужасно — бледо, потно и сърдито.
— Щяха да ни убият и двамата — продължи Чарли. — Добре, че сър Макрейд и Дракол дойдоха на време.
— Съжалявам — простена Джеф, — но в пещерата, когато видях всички онези хора…
— Това беше ужасно… — съгласи се Чарли и в очите му блесна разбиране. — Дракол успя да спаси някои от пострадалите с магията си, но други… — поклати глава. — Надявах се да не се сблъскаме с тъмната страна на Ралмия, но уви, случи се.
Умълчаха за миг, вслушани в пукането на пламъците в камината.
— Къде са останалите? — попита Джефри.
— Ближат рани. Ръцете на Дракол са целите обгорени от собствените му заклинания. Рудолф е изморен — почти самичък се е разправил с цялата пасмина от орки и гоблини. Макрейд не е много по-добре, а Сианна изгуби лъка си, счупен от граф Вайлъс.
— Гадняр, ще го…
— Шшт — прекъсна го Чарли. — В момента, а и може би по принцип не си в състояние да му направиш нищо, така, че си мълчи. Гаджето ти е доста по-способно, отколкото си мислиш. Самичка се е справила с едноокия черен елф.
— Убила го е?
— Да — засмя се Чарли на зяпналата уста на приятеля си, — на твое място не бих я ядосвал. Счупила му врата като на пиле. Сега е взела неговия лък.
Джеф преглътна.
— А иначе изглежда така мила…
— Тя си е мила — поклати глава Чарли, — бдеше над мен и теб, докато ни носеха насам, видях го в просъница. А що се отнася до убития от нея черен елф, нямаш представа колко тъжна изглежда от станалото. Дори нареди да натрупаме могила над тялото. От тялото на другия, Яум, не бе останало нищо…
— А граф Вайлъс?
— Измъкнал се е — помръкна лицето на Чарли.
— Как? — Джеф с мъка се изправи до седнало положение и не можа да потисне вопъла на болка.
— Спокойно, хей — предупреди го приятелят му. — Пламъците на онзи бич са доста гадни. Вайлъс е дяволски добър в боя, победи ме в няколко удара, а внимавах доста повече от теб. Трябва да отработиш бойния си стил, Джеф. Рискуваш твърде много.