Младежът поклати глава.
— Така и така той е по-добър…
— Вярно е, но няколко секунди може да са решаващи, в случай че пристига помощ — възрази Чарли, — а и това е срещу всеки противник, срещу мен включително. Атакуваш като младо теле.
— Ти си просто по-добър — направи гримаса Джефри. — Приех го вече, няма нужда да ми триеш носа.
— По-умел съм, наистина, но ти си по-силен — щракна с пръсти Чарли — и би трябвало да можеш да компенсираш предимството в техниката, което имам. Само че ти не мислиш когато се биеш, а се втурваш на сляпо в атака. Гневът е силно оръжие, но само ако е контролиран…
— Говориш като Макрейд — пошегува се Джеф.
— Ако не беше Макрейд и двамата щяхме да сме мъртви — поклати глава Чарли. — Помисли върху това, което ти казах.
Джефри го направи, но мисленето постепенно го унесе в сън.
Граф Вайлъс се огледа внимателно за неканени гости и като видя, че няма такива извади няколко листенца имел от малко пликче на кръста си и ги хвърли в планинското поточе, шепнейки магически думи и привеждайки се в елегантен поклон пред избухналия дим, в който се открои силуета на лорд Асмоел.
— Моята атака претърпя неуспех, господарю мой! — призна черният елф. — Групата на Дракол се оказа твърде силна за моите слуги. Яум намери своя край в магиите на кралския магьосник, а майсторът на оръжията Оремалку загина в само на пръв поглед нежните ръце на елфата Сианна.
— Веднъж отворя ли портала към отвъдното, всички паднали в мое име ще бъдат съживени — чу графът гласа на скелета в главата си, — но въпреки това аз не мога да не съм обезпокоен от такъв шумен провал, граф Вайлъс. Къде се намираш в момента?
— В Планините на Забравата, господарю мой.
— Добре — графа с изненада усети задоволство в тона на скелета, леещ се в разума му, — именно в недрата на Планините аз сполучих да възстановя един от старите култове към Прокълнатия. Орките на практика славят мен, но не го разбират, отиди при тези орки и ги накарай да ти помогнат.
Празните очни кухини на скелета проблеснаха зловещо.
— Този път не ме проваляй.
— Вие мислите ли понякога? — нареждаше Дракол, докато крачеше напред-назад. — Поне така, за разнообразие?
Магьосникът бе спуснал качулката над лицето си и бе скръстил ръце зад гърба си. Кръчмата бе превърната в лазарет, в който оцелелите от изтезанията на граф Вайлъс бяха настанени да се възстановяват. Дракол и Сианна бяха дали съвети на потресената кръчмарка, допринасяйки с рецепти, а елфата остави и изсушени билки.
— За съжаление спомена от преживяното не мога да излича — бе поклатил глава старият вълшебник, — но двама от убийците на вашите близки са вече мъртви, а скоро ще се погрижим и за третия.
Сега Дракол бе изцяло насочил вниманието си съм Джефри и Чарли, които вече се бяха подготвили за път, облекли броните си и препасали мечовете си. Застаналият встрани Макрейд също гледаше много сериозно, Рудолф съсредоточено ядеше къшей хляб и умишлено насочваше вниманието си настрани, а Сианна се подсмихваше.
— Не се бийте с нищо, по-лошо от гоблини, казах — сумтеше магьосникът. — В никой случай не нападайте черните елфи, натъртих. А вие скачате на самия граф Вайлъс? Имате ли представа какъв късмет е, че изобщо сте живи!
Смъмрените бяха забили носове в земята. Дракол вдигна ръце и погледна тавана:
— Защо, защо ми ги прати такива? И, Чарлс, само не ми излизай пак с номера, че и Алекс е бил такъв! Просто не смей да го казваш!
Сианна се опита неуспешно да сподави смеха си. Магьосникът я изгледа свирепо, сетне вдигна ръка:
— Омръзна ми от вас! — Щракна с пръсти. — Да тръгваме!
Хората от Копитник за благодарност бяха дали на пътниците топли дрехи и храна за из път, а също така и снегоходки, които много им помогнаха на онези пътеки, където снегът бе натрупал. Времето бе слънчево, но студено, а пътят на групата през следващите няколко дни се виеше през върхове и равнини. Вечер, когато героите почиваха Сианна се упражняваше с новия си лък.
— Оръжието на черния елф Оремалку е по-сложно от моето, но също ефективно — призна тя една вечер, сетне въздъхна. — Колко жалко, че надарен войн като него бе отдаден на мрака.
— Знам колко тежко изживяваш това, миличка — успокои я Рудолф, — но наистина си нямала друг избор. Черните елфи са зли и покварени…
— И все пак са наши братя, блудни деца, които се надяваме някога да се върнат. Затова ми е мъчно, когато ми се налага да отнемам живота им — елфата седна край пламъците.