Дракол пристъпи напред и ги поведе към завоя, зад който видяха два дракона. Първият от тях — който надаваше мяукащите звуци — бе голям колкото едър кон и имаше блестящи зелени люспи, искрящи като скъпоценни камъни на слънцето. Той пляскаше с криле и тихо пищеше над втория звяр, много по-голям, но очевидно мъртъв. Тялото на големия дракон бе покрито с грозни рани, а врата му бе неестествено извит, като да е счупен. Извършителите на това деяние също не бяха далеч — зад драконите лежаха труповете на три трола, груби зверове, в чиито недодялани ръце лежаха исполински оръжия, оцапани с кръв.
Младият зелен дракон изсъска щом видя новодошлите и се обърна към тях, разперил криле. От устата му грейна струя пламък, а опашката му изплющя на земята.
— Добра среща, драконе — поздрави Дракол, махвайки с ръка на спътниците си. — Виждаме, че голяма трагедия е сполетяла твоя род.
— Сс, меден език имаш човече — отговори драконът със съвсем определено ядосан женски глас. — По дрехите, които носиш с твоите съратници виждам, че сте кралски люде. Но ако истински ви бе грижа за Ралмия, планините нямаше да гъмжат от тролове.
Драконът пусна втора струя пламък и плесна с криле:
— Дай ми една причина да не ви опърля тук и сега!
Дракол поглади брадата си.
— Не мисля, че тази задача е толкова лесна за изпълнение, колкото я изкарваш.
Драконът гневно изрева и скочи напред в атака, но магьосникът вдигна ръка и животното се удари в невидима стена, която го завъртя във въздуха и просна по гръб.
— След като се увери в силите ми, надявам се, че ще можеш да се успокоиш и да ми кажеш какво се е случило, уверявам те, че не ти мисля злото и не искам смъртта ти — магьосникът пристъпи към падналия дракон, който потръпна.
— Това е майка ми — изръмжа драконът.
Чарли, който гледаше опиянен звяра ахна и в очите му блесна съчувствие, а Джефри наведе глава, натъжен. Ръката на Сианна успокоително докосна рамото му.
— Съболезнования — Дракол поклати глава, — но трябва да разбереш, че кралството не оставя нарочно троловете да вилнеят. Ние нямаме вина за станалото с майка ти.
— А тогава кой има?
— Лорд Асмоел е този, който е отговорен за злините, ставащи сега — разпалено констатира Чарли.
Зеленият дракон се присви и се поразклати.
— Лорд Асмоел? Майка ми казваше, че той е господарят на черните елфи.
— Майка ти е била права — потвърди Дракол. — Асмоел е майстор на черната магия, който отприщва злото из Ралмия.
— Тогава ще го разкъсам лично — дракона простена и огледа критично лявото си крило. То бе леко накривено спрямо дясното и по него личаха кървави резки.
— Ти си ранена! — възкликна Чарли. — Дракол, можеш ли да й помогнеш?
— На дракон? — възрази Рудолф. — Ти луд ли си?
— Крал Алекс е имал дракон за приятел — изтъкна Джефри.
— Така е, но той е спасил малко драконче, за да привлече помощта на майка му — съгласи се Дракол.
— Не е вярно! — възрази Чарли. — Когато Алекс е помагал на дракончето, въобще не е мислил за майка му!
— Аз не искам помощта ви, простосмъртни! Скоро ще оздравея и ще намеря този Асмоел.
— Ще си намериш смъртта — прекъсна я Дракол. — Стой мирна и ще се погрижа за крилото ти. Що се отнася до господаря на черните елфи, би било мъдро да стоиш настрана от него, поне докато не пораснеш колкото майка си. Как се казваш?
Драконът извърна глава и погледна приближаващия се магьосник. Чарли подтичваше до него, омагьосан от съществото.
— Хелана. — Драконът приклекна послушно, когато Дракол й даде знак с ръка.
— Крилото е само навехнато, не счупено, но раните са неприятни — оповести спокойно магьосникът. — Сианна! — щракна с пръсти и даде знак на елфата да приближи, която пристъпи следвана от Джефри, макар и от почтително разстояние. Рудолф и Макрейд не помръднаха от местата си.
— Дай ми от твоето лековито биле — нареди магьосникът на Сианна и като взе подадените му билки внимателно ги сложи върху раните на младия дракон. Хелана потръпна и изпищя от болка, щом магьосникът освободи синкави енергии от ръцете си, които се вляха в драскотините. Чарли прегърна врата й, шепнейки:
— Спокойно, спокойно, полека.
— Аз не съм кученце — ядоса се драконът и освободи врата си с рязко движение, което събори момчето на земята. — Нямам нужда от успокоенията ти.