Чарли изпъшка и погледна сърдито към зеления звяр.
— Това трябва да се прави три пъти на ден през близката седмица и също така не бива да правиш опити да летиш — обясни Дракол, докато изтупваше ръцете си, сякаш бяха прашни.
— Изключено! Не мога да не летя, а и няма кой да ми слага тези треви по раните!
— Ще трябва да припкаш край нас — въздъхна магьосникът, — иначе крилото ти ще изсъхне.
— Това е лудост, Дракол! — обади се Макрейд. — Драконите са опасни и диви създания.
— Кой е див, бе? — озъби се Хелана.
— Драконите са едно от малкото неща, които пречат на гнусните твари на Прокълнатия да плъпнат обратно на повърхността на Планината — възрази Дракол. — Докато оздравее, остава с нас.
— Без мен — обади се Рудолф, — при това положение аз си тръгвам.
— Страх ли те е, Руди — усмихна се нахално Сианна. — Не мога да повярвам.
— Да ти призная и аз съм малко притеснен — намеси се Джеф. — Колко голямо ще стане това нещо?
— Ти си мълчи — с мил глас и строг поглед го сгълчи Сианна.
— Никой ли няма да потърси моето мнение? — дракончето сърдито се опита да възроптае.
— Не — отговори откровено Дракол. — И не искам да губим повече време. Продължаваме напред!
Никой не посмя отново да спори с магьосника и скоро той поведе сдобилата се с нов член група. Хелана вървеше зад магьосника и от време на време съскаше нещо сърдито. До нея беше Чарли, който възхитено наблюдаваше крилатото същество.
— Дракон, Джеф! — беше възхитен. — Не е ли невероятно?
— Ами да — отговори по-голямото момче, — ама нещо не е много дружелюбен. В сценария другояче ги описваха.
Вечерта се подслониха в малка котловина, между извисяващи се от двете страни скали. Дракол напали малък огън и повтори лечебната процедура с болната Хелана, която писна така, че огласи с ехо цялата планина. В това време Макрейд и Рудолф заобиколиха внимателно дракончето и започнаха да приготвят някаква вечеря от сушено месо и солено сирене.
Сианна, която за пореден път оглеждаше лъка на Оремалку, търсейки кривини, по някое време каза на Джефри и взрелия се в болния дракон Чарли:
— Любопитно ми е как се биете. Може би ще мога да открия някаква слабост, която ви е направила уязвими в битката с граф Вайлъс.
— Да беше една, Сианна — обади се рицаря, прекъсвайки разговора си с джуджето, — неудобна гледка са.
Сетне не издържа и кресна почти до ухото на Рудолф:
— Не, не и не! Няма да сложиш от гнусните си люти чушки в яденето!
— Но защо, Мак? Те придават вкус на храната.
— Руди — повиши тон елфата, — не!
Джуджето я погледна сърдито, сетне извади от пазвата си дълга крива чушчица и я заяде демонстративно, макар лицето му да почервеня. Драконът, който се бе укротил, го изгледа любопитно.
— Та ще ми демонстрирате ли вашите умения? — чаровно се усмихна елфата, забравила за лютите чушки.
— Ама сега ли? — Джефри се заоглежда като в клопка. Никак не му се искаше отново да загуби срещу Чарли и то пред Сианна.
— Ми и без това е скучно — сви рамене тя.
Така след миг Джефри и Чарли застанаха един срещу друг и предпазливо кръстосаха магическите си мечове, хвърляйки искри по пръстта.
— Много сдържано се дуелирате — установи Макрейд, — друго беше в моята тренировъчна зала… гад! — рицарят плесна през ръката Рудолф, който се опита да постави една чушка в яденето.
— Хайде де, мой възлюбени рицарю, бий се малко по-смело, поне за мен — каза Сианна.
Джефри постепенно увеличи силата на ударите си, но Чарли се бранеше умело. Нито един от двамата не можеше да вземе надмощие. Сианна ги наблюдаваше с усмивка, дори драконът ги загледа любопитно. Лицето на Дракол бе неразгадаемо зад качулката, Макрейд и Рудолф продължаваха спора за чушката.
Постепенно всички околни проблеми избледняха, а биещите се потънаха в схватката, остриетата на мечовете им трещяха едно в друго.
Сианна се изправи и викна:
— Джефри, много съм разочарована, биеш се като баба.
Младежът се изчерви и се опита да усили темпото. Това обаче го остави уязвим за една контраатака на Чарли, която го тресна отстрани на ребрата и му изкара дъха. Той изпъшка и захвърли Меча на Леда настрани.
— Писна ми да губя! — извика.
Сианна го приближи, сетне го потупа по шлема.
— Скъпи, как може да си толкова наивен и глупав?