Благодетелят им се изправи бавно и ръцете му измъкнаха изпод бюрото два скрити меча. Те бяха дълги, с красиви дръжки и блестящи остриета.
— Искам да изпитате тези остриета — каза бавно старецът. — Те са реплики на Меча на Дракона, за който четохте в сценария.
И той подаде по един на всеки от младежите.
— И как точно трябва да ги изпитаме, господин… — попита Джефри.
— Бийте се!
Джефри се ококори, но бързо се окопити. Какво можеше да се очаква от ексцентрика, финансиращ този проект, освен нещо подобно. Той се усмихна галантно на Чарли и вдигна меча пред себе си. Беше с година по-голям, седемнайсет на шестнайсет, една глава по-висок и видимо по-широкоплещест.
Това щяха да са едни лесни 25 милиона, помисли си той и нападна с идеята да обезоръжи по-дребното момче.
Чарли обаче майсторки отвърна на ударите му. На лицето му се изписа израз на върховно съсредоточаване. Макар да бе по-слаб и по-нисък, той отказа да отстъпи и крачка назад.
Скоро и двамата младежи плувнаха в пот пред погледа на домакина, който се облегна на бюрото си и ги загледа с интерес.
Джефри се изнерви. Беше инвестирал много в тази роля, като се започне от цената на самолетния билет от родната му Англия. Чарли, разбира се, бидейки от Австралия, не се бе разминал с по-ниска цена, но все пак не всички можеха да си върнат инвестицията. Трябваше да спечели.
Заложи на ръста си, опитвайки да обезоръжи противника с груба сила. Опита се да използва и хватките, на които го бе учил хореографа му. Сценичната фехтовка обаче го подведе. Завъртя се на пети, за да придаде сила на удара си и усети как острието на другото момче го тупва леко по гърба.
— Неее! — извика той. — Отново!
Чарли кимна, Джефри скочи към него, но другото момче отстъпи няколко крачки назад и замахна, удряйки с тъпата страна на острието Джефри по китката. Англичанинът изохка и изтърва оръжието си.
— До три точки! — изкрещя Джефри. Не можеше да повярва, че 25-те милиона долара ще му се изплъзнат по толкова нелеп начин. Той хвърли поглед към спонсора, който сви рамене.
— До три точки е справедливо — кимна Чарли и после добави: — Биеш се много сърцато! За мен е чест да се изправя срещу някой, така отдаден на ролята като теб!
Джефри едва не се задави от яд, така искаше да халоса нахалника… Мразеше го.
Все пак се наведе и вдигна меча… а в следващия момент се принуди да заотстъпва назад. Чарли, който до този момент бе предпочитал да се дуелира защитно, внезапно нападна. Оръжието му се стрелна отляво на опонента; отдясно, отдолу. По-едрият младеж едвам отбиваше ударите, паникьосан, изплашен и ядосан.
Неусетно гърбът му се опря в стената. Следващият удар на Чарли изби меча от ръцете му, а върха на острието се опря в гърдите му.
— Страхотна битка — рече Чарли и свали острието, за да протегне ръка.
— Ъъъ, не съм се готвил за такъв тип изпитания! — извика Джефри, чието лице бе придобило червения цвят на експортна ягода.
— А трябваше — каза спокойно спонсорът. — Умението за бой с меч ще ти е нужно.
— За какво? Това е само филм!
— Филм няма да има.
Джефри зяпна.
— Жалко — промълви Чарли до него. — Така се надявах…
— Жалко? — избухна Джефри. — Жалко?! Изгубих една година от живота си за каста на тоя тъп филм и накрая ми се казва, че филм няма да има? Това не е жалко, това е измама! Ще ви съдя!
Спонсорът се усмихна на реакцията на младежите.
— Кастингът не беше за филм, но си остава валиден.
— Наистина? — повдигна вежди Чарли. — Но за какво, ако не за филм?
— За някой риалити формат — изсумтя Джеф. — Сигурно и тази ни битка е била записана.
— Форматът е реален, а не риалити.
— А парите реални ли са или виртуални? — заяде се Джеф.
Писателят не отговори, а вместо това дръпна завесите на един от високите прозорци.
— Елате! — подкани ги.
Момчетата колебливо се приближиха към възрастния човек. Гледката която се разкри пред очите им не бе реална. Под тях се издигаше град, но той не бе Лос Анджелис. Къщите представляваха каменни или дървени здания, сякаш излезли от макетите за филм. За разлика от макетите обаче, тези изглеждаха съвсем истински и между тях щъкаха хора… и други… различни създания.
— Какво е това? — зяпна Джефри. — Да не работите вече по ефектите?
— Не прилича на ефекти — отвърна бавно Чарли. — Прилича на… град.
— Това е градът около кралския замък на Ралмия.