— Не разбирам какво искаш да кажеш! — изръмжа той, сваляйки шлема си.
— Би се великолепно, до момента, в който не подметнах нещо за качествата ти на войн. Тогава спря да се биеш и тръгна да се ежиш. Спри да го правиш и ще бъдеш доста по-ефективен.
Елфата го хвана за брадичката и вдигна главата му.
— Не се оставяй да те водят за носа, особено по време на битка.
— Какъв е моят недостатък? — попита другото момче. Елфата сви рамене… за част от секундата кракът й се изстреля напред и цапна младежа в китката. Чарли изохка и изтърва меча.
— Никакъв, не си свикнал на по-нестандартни атаки — каза Сианна, — а трябва, при положение че Вайлъс се бие с бич.
— Следващия път не той ще се изправи срещу него — Макрейд сериозно се почеса по брадата. Зад гърба му Рудолф се усмихна злобно.
— И ти ли ще ги опазиш? — намръщи се елфата. — Дето не успя да спасиш една гозба?
Макрейд се извърна и видя джуджето да изтръсква цялата си люта чушка със все семките.
— Руди — изсумтя рицаря, — защо си такъв?
— Щеше ми се да бяха дошли малко по-рано — проговори за пръв път тази вечер Хелана. — Тогава мама може би щеше да е жива.
Вниманието на останалите се насочи към дракона.
— Майка ми ме измъти преди около четиринадесет лета, имах щастливо детство, гледана бях като писано яйце в гнездото. Бях й единствената рожба. Мама Таяма се грижеше чудесно за мен, обучи ме да летя, да бълвам огън, да ходя на лов. Онази вечер излязохме и двете, търсейки някой елен, който да си споделим. Видях вързана крава и радостна се спуснах към нея, въпреки предупредителния вик на мама.
Хелана извърна глава и измяука тъжно. Продължи:
— Беше клопка. Троловете ни бяха причакали и се втурнаха към нас. Единият ме перна по крилото, когато мама долетя. Изби ги всичките, но… те бяха твърде силни дори за нея. Тя се жертва и умря заради мен.
— Като всяка майка — тихо я успокои Дракол. — Затова трябва да продължиш да живееш.
Драконът го погледна тъжно. Групата я бе приближила, Джефри и Сианна бяха искрено натъжени от историята, а очите на Чарли направо бяха влажни. Дори грубоватите лица на Рудолф и Макрейд изглеждаха наскърбени.
Чарли пристъпи напред и погали дракона по муцуната. Този път Хелана не се възпротиви.
— Ние ще се справим с този Асмоел! — обеща Джефри.
— Това няма да върне мама — изписука тъжно дракона.
— Но ще запази теб — каза Чарли.
В това време Дракол бе приближил подлютеното ядене на Рудолф и Макрейд и го опита.
— Хммм… Хелана, имаш ли нужда от подсилване на огъня?
Нощта вече преваляше, но времето бе стигнало в онзи момент, когато зазоряването все още не е настъпило и мракът изглежда плътен и непроницаем. Малкият накладен огън бе единственият източник на светлинка.
Сианна пое последния пост. Беше се наспала напълно, като елф имаше нужда от по-малко сън, за да възвърне силите си. Беше застанала нащрек, готова за изненади, а погледът й се местеше към различните пътници. Рудолф спеше тихо похърквайки, до него Макрейд се бе изпънал и дъхът му свиреше. Дракол бе схлупил качулката над лицето си, като че да го пази от слънце, а Чарли се бе свил близо до Хелана, която бе скрила главата си под крилото, подобно на някоя птица. Джефри бе легнал на една страна и пламъците хвърляха отблясъци по русата му коса и красиво лице. Сианна го погледа и започна да му се любува, наслаждавайки се на чувството, което я обземаше. Знаеше, че е влюбена, което й се случваше за пръв път, но това не я притесняваше особено. Джефри бе мил и добър, макар и малко импулсивен и винаги казваше нещо, с което да я разсмее.
По едно време Сианна усети, че се е унесла в мисли, тръсна глава и се обърна за да огледа околността.
Замръзна.
Граф Вайлъс стоеше пред нея, съвсем сам. Красивото му, но жестоко лице бе изкривено в сардонична усмивка, а очите му светеха демонично в мрака.
— Изненадана ли си да ме видиш тази вечер, мила?
Сианна реагира инстинктивно и стрелата й — изстреляна от лъка на Оремалку — вече летеше към черния елф. Графът бе по-бърз и огнения му бич проблесна във въздуха, хващайки стрелата в полет. Втори плясък и този лък също стана на пепел.
Елфата извика и скочи като котка към Вайлъс. Бърз като мълния обаче, той скри бича под плаща си, направи крачка назад и протегна ръцете си, които хванаха нападащата елфа за китките.
— Капанът се затвори, скъпа — усмихна й се, в следващия миг чертите му се деформираха, а Сианна се озова в ноктестите лапи на мръсния звяр, подобен на хибрид между лешояд и прилеп, който плесна с кожестите си криле и издигна себе си и жертвата си в небето.