Сианна знаеше, че това е краят. Отвратителното същество, в което се бе превърнал граф Вайлъс, щеше да я пусне от високо и с това да сложи край на дните й. С облекчение чу виковете на спътниците отдолу, удовлетворена, че поне те няма да бъдат изненадани и ще оцелеят.
Сбогом, Джефри, помисли си тя, когато гласът на любимия й се извиси над останалите.
Гадната твар я погледна и в злите му очи тя разбра, че то няма да я пусне, че е замислило нещо друго.
Пряко волята си, Сианна започна да трепери.
Глава XIII
Нов капан
— Сианна! — викаше Джефри, докато тичаше подир отдалечаващата се крилата твар, отмъкнала любимата му. Завладян от мъка се удари в невидима стена и падна задъхан.
— Спри незабавно — заповяда Дракол. Младежът се извърна и видя качулатия силует да го приближава. Другите стояха зад магьосника. Лицето на Рудолф бе изопнато.
— Пусни ме! — извика младежът.
— Не възнамерявам да го правя. Не можеш да настигнеш граф Вайлъс, а хукнал така в нощта най-много да паднеш в някоя пропаст и да си счупиш врата — магьосникът се позамисли, — а и останалите кости от тялото.
Джефри се изправи и изръмжа:
— Няма да я оставя!
— Разбира се, че няма — отвърна Рудолф. — С теб съм, младежо, дори да сме само двамата.
— Решението по този въпрос не е твое, джудже — студено каза Дракол. — Сианна стана жертва на нощно нападение и ще е предателство към паметта й да я последваме в капана на граф Вайлъс.
— Не смей да говориш за нея сякаш е умряла! — изрева Рудолф и оголи брадвата си.
— Няма — натърти Джефри — да те следвам без нея, магьоснико!
Дракол се усмихна ледено:
— Мога да те принудя.
— И мен ли ще принудиш? — Чарли застана до Джеф, поставяйки успокоително ръка на рамото му. — Аз съм с него.
— Мога да полетя и да го проследя — изръмжа току-що разбудения дракон, но кратко размахване на крилата я накара да се превие от болка.
— Ти стой мирна — вдигна ръка Дракол, сетне приближи Джефри и излая:
— Ти не слушаш ли какво ти говорѝ Сианна? Какво ти каза тя този следобед? Да не се оставяш да те водят за носа в битка? Това, което се разиграва в момента е битка, а ти правиш точно това, което Вайлъс иска да направиш!
— Абе ти сърце нямаш ли? — изкрещя му младежът. — Няма да се съглася просто да вдигнем ръце от нея!
— Нито аз — подкрепи го джуджето, — спасявай си Ралмия сам, магьоснико.
Дракол го изгледа така, сякаш го бяха ударили. Сетне се обърна към Макрейд, който до този момент мълчеше.
— Какво ще кажеш ти, стари рицарю?
Макрейд вдигна очи.
— Смятам, че Вайлъс ни е подготвил капан, вероятно смъртоносен — рицарят направи кратка пауза, — но смятам, че ако оставим елфата в лапите на онзи садист не сме по-добри от Асмоел.
Рицарят вдигна ръка преди Дракол преди да успее да му възрази:
— Твърде дълго си се борил със злото, приятелю. Внимавай, вглеждайки се в звяра, да не се превърнеш сам в такъв.
Дракол вдигна очи към небето:
— Ако загубим сега, Ралмия ще бъде обречена завинаги.
— Какво ще стане ако я спечелим с невинна жертва, Дракол? — тихо вметна Чарли. — Каква победа ще е това? Духът на Прокълнатия ще ликува.
Старият магьосник се обърна към момчетата, после погледа му се спря на намусения Рудолф, на съскащата Хелана и накрая на Макрейд.
— Да бъде волята ви — уморено седна край пламъците.
— Е защо седна? — възкликна Джефри. — Няма ли да тръгваме?
— Не — отвърна магьосникът, а след миг повиши тон — и се постарай да ме изслушаш и поне малко да помислиш.
Джефри отвори уста да възрази, но думите заглъхнаха в гърлото му щом видя светещия поглед на вълшебника.
— Това, което стана, е отвличане — бавно подзе Дракол, — щом има отвличане, обикновено се иска откуп. Вие сте откупа. — Посочи Джеф и Чарли. — Вайлъс няма да убие Сианна докато не отидем до него. Така че скоро ще имаме съобщение от него. Просто изчакайте малко и ще видите.
Джефри поклати глава, но Чарли му прошепна:
— Той е прав, Джеф. Нищо не можеш да направиш сега.
— Обичам я, Чарли. Този… Вайлъс… видя какво прави с жертвите си… — младежът се опита да се овладее, но не успя и заплака.