Изумруда на Базилиска

— Няма ли вход от по-ниско място? — опита се да надвика екота Чарли.

— Само джуджетата го знаят — отвърна Хелана. — Да ти приличам на джудже?

— Не! — отвърна Рудолф. — Никак.

— Ти не го ли знаеш? — попита Джефри ниския брадат войн.

— Не — отговори джуджето, — малцина дори от нашия род помнят входа на подземните галерии. В златните години след царуването на великия крал Александър пещерите бяха отворени за всички, но когато с идването на Асмоел орките отново станаха неприветливи, те сринаха отворите, а пък тайните пътеки се знаят от малцина. Днес драконите най-добре познават планината.

— Драконите винаги са я познавали най-добре — парира Хелана.

— Както и съществата на Прокълнатия — обади се мрачно Дракол — и неговите слуги. Не забравяйте, че нейде из мрачните глъбини е бил и гроба на самия лорд Дакавар, от който той ставал за смъртоносната си жътва.

— Винаги знаеш как да подобриш настроението на хората, стари ми приятелю — иронизира сър Макрейд.

Вечерта ги свари под огромна скала, която решиха да използват за навес. Бяха изморени и гладни, но не посмяха да запалят огън.

— Твърде близо до подземните галерии сме — предупреди Дракол. — Злите същества от Пещерите на Сянката ще изпълзят, ако видят някой да лагерува тъй близо до леговищата им.

Все пак магьосникът им направи сгряваща магия и шестимата успяха да се отпуснат.

Чарли приближи дракончето, което тъкмо бе привършило още една болезнена процедура с Дракол.

— Как е крилото ти? — попита.

— Добре е — отвърна Хелана — и благодаря, че се интересуваш. Откъде обаче е тази грижа към драконите?

Чарли се усмихна.

— В моя свят няма дракони, освен в приказки. От малък съм мечтал да видя такъв наяве.

— Свят без дракони? Много интересно. Какво е имало тогава?

— Ами… — поколеба се Чарли — динозаври. Но аз и тях не съм ги виждал, тъй като са изчезнали отдавна.

— Какво е това? — набърчи муцунка драконът. — Динозаври?

— Много големи влечуги — опита се да обясни младежът, — преди да се появят хората, те са владеели моя свят.

— И в Ралмия е било подобно — отговори Хелана, — преди да се пръкнат всякакви двукраки са владели драконите.

— Но вас още ви има? — не се съгласи момчето.

— Все още — кимна Хелана, — но докога? Троловете стават все по-нагли.

— Ние ще ги спрем, щом унищожим Изумруда на Базилиска — уверено отговори момчето.

— Това пък какво е? — полюбопитства дракона.

— Зъл артефакт — намеси се Дракол, — тайно оръжие на черните елфи. Но ако продължаваме да го разгласяваме със същите темпове, няма да остане тайно задълго.

Чарли се изчерви.

Докато момчето си говореше със зеления дракон, Джефри се бе умърлушил, свит до скалистата стена зад гърба им.

— Всичко ще се нареди — каза му Рудолф, сядайки до него — и скоро Сианна пак ще е с нас.

Младежът го погледна.

— Дано да си прав.

— Ама разбира се, че съм прав — натърти джуджето и извади една люта чушка.

— Мак, искаш ли? — предложи на стария рицар.

— Хм! — изсумтя в отговор Макрейд. Рудолф се засмя и я лапна.

— Намерих я съвсем малка — каза джуджето, колкото на Джеф, толкова и на себе си, — беше сама в гората и много уплашена. Скоро разбрах причината — керван елфи е бил избит от гоблини и орки. Затова и малката стана ловец на чудовища. И всичко това, защото аз я отгледах. Научи се да се бие, да ловува, да тича, да стреля. Само да яде люти чушки не я научих.

— И добре че не си! — обади се старият рицар.

Джуджето не му обърна внимание, а продължи да говори на Джефри:

— Обаче не бях я виждал влюбена.

— Тя… — Джефри се ококори.

— Тя те обича — усмихна се джуджето, — а и ти си я обичкаш, нали така?

— Много — призна Джефри.

— Тогава няма от какво да се боиш — разсъди джуджето, — скоро пак ще се съберете. Любовта побеждава всичко, за нея няма прегради.

Сетне отхапа от чушката в ръката си:

— Само лютите чушчици имат по-голяма сила — заключи Рудолф.

— Това е болестно състояние — изпъшка Макрейд и пряко волята си, Джефри избухна в смях.

* * *

Стигнаха входа към подземните пещери на сянката в средата на следващия ден. Това бе назъбен отвор в основата на един от върховете, зеещ като отворена рана върху скалата. Бяха се качили тъй нависоко, че дъхът им излизаше на пара.