— Все още има време да се върнем — каза Дракол.
— Няма начин — заупорства Джефри, Рудолф доволно изръмжа до него.
— В такъв случай ме следвайте — отговори Хелана — и бъдете внимателни!
Младият дракон навлезе в подземния мрак, следван от Дракол, чиито длани светнаха като фенери, за да осветят пътя на останалите.
— Не се отдалечавайте един от друг — каза магьосникът — и внимавайте къде стъпвате.
Подземните тунели, в които навлязоха бяха по-широки от планинските пътеки, но за сметка на това бяха влажни и зловещи, обрасли в мъхове и лишеи. Студът и влагата бяха проникнали и навътре в мрака, образувайки ледени висулки по пещерните сводове.
Хелана бе изгубила почти цялата си игрива същност в пещерата и осветявана от бледата светлина, излизаща от дланите на Дракол, приличаше на огромен планински гущер, внимателно дебнещ за плячка… а и за хищници. Застанал до дракона, самият магьосник изглеждаше като призрачен мрачен силует. Лицето му бе скрито под качулката и потънало в дълбока сянка. Физиономията на Макрейд бе неразгадаема, а Рудолф съвсем определено бе начумерен. Що се отнася до Джефри и Чарли, най-мекото което можеше да се каже бе, че се чувстват некомфортно. Неприятното ехо от стъпките им, виещите се подземни тунели, падащите тук и там капки, магическата светлина от ръцете на Дракол и собствените им страхове превърнаха пътуването в мрачен кошмар броени минути след започването му. Скоро минутите преминаха в часове, а часовете — в дни на монотонно ходене из пусти подземни коридори, прекъсвано само от мигове на неравномерни почивки, прекарвани в неспокоен сън, изпълнен с кошмари. Джефри се надяваше те да са плод на измъченото му въображение, а не на проектирани в ума му видения, изпратени от граф Вайлъс или Аркаджак.
Пътуването премина в тишина, Хелана се превърна в хищник, който стана крайно раздразнителен и приемаше до себе си само Чарли, единствен можещ да я почеше по крилата. Всеки опит за разговор бе посрещан с враждебно съскане. Поне крилото на дракона започна да заздравява.
Джефри бе угнетен и притеснен. Умът му рисуваше страховити картини на това какво би могъл да направи Вайлъс на любимата му и го погълна дълбока депресия, от която не можеха да го изкарат нито джуджето, нито Чарли, а още по-малко намусените Макрейд и Дракол.
Така изглеждаше, че ще карат до безкрай, докато в един от дните — или нощите — чуха гласовете.
Сианна стоеше окована с вериги към каменна стена, украсена с гравюри на човешки жертвоприношения. В мигове на отчаяние си мислеше, че тя самата се е превърнала в гравюра, поредната зловеща украса в храма на Прокълнатия. След като я бе отвлякъл, граф Вайлъс не се бе връщал при нея, но от горните нива на храма тя дочуваше неистови писъци.
В сърцето си тайно се надяваше Джефри и останалите да дойдат да я спасят, но умът й подсказваше, че е по-добре да не го правят.
Така или иначе единствените които идваха бяха орки, мълчаливи, угнетени същества, чиято зелена кожа бе обсипана с белези. Те я хранеха с черен хляб и ледена вода, след което я оставяха да виси на веригите си и да спи, доколкото може.
Един ден при нея дойде старият отвратителен орк, който бе посрещнал граф Вайлъс.
— Хубаво момиче като теб в такава беда — хриптеше мерзкото същество, — може би мога да направя нещо за теб… — люспестите му пръсти докоснаха лицето й. — Черният елф ще те убие, но аз мога да ти помогна.
Лицето му се разкриви в отвратителна усмивка.
— Приеми вярата към Прокълнатия и ще получиш спасение.
Сианна напрегна всички сили за да не повърне от гадния дъх на орка, след което изсъска.
— Никога не бих почитала този демон, дори да беше още жив.
Лицето на орка застина за миг, ала накрая се изписа от безкрайно съжаление.
— Жалко за теб тогава. — И си тръгна.
След още някой час — или може би ден — граф Вайлъс най-сетне я посети лично. Дрехите му както винаги бяха безупречно чисти, а плаща се вееше зад гърба му, пародия на елегантност като се имаше предвид злокобните изтезания, с които се бе занимавал само допреди минути, съдейки по предшестващите го писъци.
— Моя очарователна Сианна — каза Вайлъс с мелодичния си глас, — съжалявам, че тези дни нямах време да ти отделя малко внимание, но не бих искал да се изложа, затова… — черният елф разклати пръсти и дългите му нокти изщракаха зловещо — тренирах.