Вайлъс скръсти ръце зад гърба си.
— Орките са добри за такива тренировки. Държелива раса.
Сианна го изгледа с презрение и събра всичките си сили, за да се изплюе в краката му.
— Радвам се, че не ме улучи — каза тихо графа, сетне кресна — щеше много да ме ядосаш!
— Ти си луд — отговори му елфата.
— Знаеш ли защо още не съм свалил нежната ти кожа от тялото, скъпа? — замърка палачът, възвърнал спокойствието си.
Сианна затвори очи.
— Пазя те за Джефри — прошепна Вайлъс. — Когато той дойде, ще направя демонстрация на уменията си върху теб пред него. Той ще хареса това, не мислиш ли?
— Той няма да дойде — процеди светлата елфа, — можеш да почваш веднага.
— О, ще дойде, мила моя… — граф Вайлъс се усмихна демонично, вдигна ръка и застърга с нокти по стената, — а ти не бързай с копнежа си по моите мъчения. Знам, че го искаш, но засега ще трябва да разчиташ на въображението си.
Глава XV
Бунт!
— Планът ти е лудост, Аркат! — говореше единия глас, висок и писклив. — Никога няма да можем да надделеем над Аркаджак и адските му магии, дори и да нямаше черен елф на своя страна!
— А ти какво предлагаш — отговори втори глас, очевидно на въпросния Аркат, — да си останем по домовете и да оставим лудия жрец на воля да коли и беси, асистиран от отвратителния му гостенин? — гласът на Аркат се сниши. — Вчера видях няколко трупа, изхвърлени от храмовата охрана. Този черен елф не е нормален, казвам ти. Не знам дали дори стария Аркаджак знае с какво създание се е сдушил.
В този момент Дракол пристъпи напред с вдигнати напред длани и каза спокойно:
— Добре, стига!
Светлината от ръцете му освети два мускулести и очевидно млади орка, които го погледнаха изненадано. Единият от тях извика, извади нож от колана си и се втурна към магьосника. Дракол щракна с пръсти и орка изпъшка, сякаш ударен от невидим чук, след което се просна назад. Другият нервно се облиза.
— Та казвах: добре, стига — повтори спокойно магьосникът и даде знак на спътниците си да излязат напред. Джефри се поколеба едва за част от секундата. Бе изтеглил Меча на Леда от ножницата си и стоманата студено светеше на призрачната светлина, излизаща от ръцете на вълшебника. До него Чарли също пристъпи напред и се облегна на Хелана, до момента, в който дракона не изсъска. Момчето бързо се отдалечи, а Макрейд и Рудолф останаха назад с изопнати лица.
— Кои сте вие? — попита вторият орк.
— Пратеници от кралството на Ралмия — вдигна ръце Дракол, усмихвайки се, — ходехме си из тези пещери и случайно подочухме вашия интересен разговор. Вие имате неприятности с един черен елф, които вярвам засягат и нас.
— Нищо няма да ти кажем! — отвърна падналият орк и се присви при студения поглед на магьосника.
— Това е детинска работа на Аркат, нищо повече — обади се правия орк, — замисля бунт срещу върховния жрец Аркаджак. Обречена работа.
— Не е обречена! — кресна падналият. — Имаме хора, имаме оръжие, имаме на наша страна елемента на изненадата…
— Но нямаме магии, нито пък черни елфи — изсумтя правият — стига бленува.
Дракол ги огледа внимателно и им подметна:
— Аз имам магия, както видя. А имам и воини, които ще се справят с черния елф.
— Тези двамата? — изправеният орк посочи Джефри и Чарли и избухна в смях. — Ти си по-голям лунатик и от Аркат, старче.
Джефри се намуси на забележката и понечи да отговори, когато Макрейд и Рудолф застанаха до него.
— Аз ще се оправя с черния елф — изръмжа джуджето.
— Наистина? — Аркат се изправи на крака. — Ще ни помогнете?
— Ако и вие ни помогнете — кимна Дракол, но преди да каже още нещо Джефри пристъпи към орките.
— Ти — той се обърна към Аркат — каза, че си видял мъченията на граф Вайлъс. Знаеш ли нещо за много красива светла елфа?
— Само слухове! Мълвата гласи, че Аркаджак държи в кулата си пленена елфа, която е смъртен враг на черния елф. Но повече не знам нищо!
— Жива ли е? — стомахът на Джефри се сви.
— Не съм я виждал сред изхвърлените мъртъвци — поклати глава Аркат, — не би трябвало.
— Ако я е пипнал… — младежът изпъшка от безсилие.
— Ще го одера жив — довърши Рудолф — и ще втрия люти чушки в раните му!…
— А вие защо сте против жреца? — прекъсна излиянията му Макрейд.