— Той е луд — отговори приятелят на Аркат навъсено, — превърна града ни в огромно жертвоприношение на онзи дух, Прокълнатия. Бях чувал, че е мъртъв. И да е вярно, Аркаджак не го е чувал. — Оркът се изплю на пода. — Откакто дойде новият му приятел стана още по-зле. Онзи е ненормален, луд за връзване. Писъците на жертвите му огласят града от здрач до зори и после пак. А вие? — Оркът вдигна глава. — Вие по каква работа сте тук?
— Да кажем, че не сме приятели на черните елфи и Прокълнатия — Дракол прекъсна отворилия уста Джеф. — Успехът на вашия метеж би бил добра новина за нас. Какъв е планът ви?
Джефри стоеше настрани, докато орките обясняваха плана си на стария магьосник. Макрейд се бе присъединил към импровизирания боен съвет, Рудолф дъвчеше една от лютите си чушки в ъгъла, а Чарли говореше нещо на Хелана.
— Не! — изписка дракона. — Абсолютно не!
— Ама защо? — Чарли изглеждаше много разочарован.
— Не съм ти кобила! — отговори му тя. — Днес ще искаш да ме яхнеш, а утре ще ме впрегнеш в каруца!
— Само малко? — примоли се момчето.
— Не!
Джефри се усмихна, но лицето му помръкна щом Дракол се обърна и даде знак на дракона да мълчи. Младежът затвори очи. Чувстваше се потиснат. Мисълта за Сианна не му даваше никакъв мир, а пещерите допълнително засилваха тягостното му чувство.
„Трябва да е жива“, сви устни. Ако я видеше, щеше да й каже, че я обича. В прав текст, без излишни увъртания. Само да беше добре…
В този миг съветът с орките свърши и Дракол се обърна към спътниците си.
— Ще нападнем утре! — каза той. — Нашите приятели ще подготвят заверата, за да изненадаме граф Вайлъс и местния му приятел. Дотогава ще изчакаме тук, заедно с Рокат. — Посочи орка, когото трябваше да убеждават. — Аркат ще отиде до метежниците.
Следващата нощ и денят след нея бяха най-мъчителния период в целия живот на Джефри. Той почти не успя да мигне, като този път веселите истории на Рудолф го дразнеха, както и постоянно умилкване на Чарли около зеления дракон.
— Млъкни най-после! — извика момчето раздразнено. — Няма да ти даде да я яхнеш и толкоз!
Хелана изсъска възмутено, а Чарли понечи да отговори нещо остро, но видя изражението на приятеля си. Лицето му омекна:
— Извинявай! — И прошепна на ухото му. — Успокой се, братле, всичко ще е наред.
Джефри изсумтя и не му отвърна. Накрая самия Дракол се намеси, като едва забележимо махна с ръка. Младежът се унесе в сън, в който видя граф Вайлъс да се смее оглушително. Когато се събуди, гърбът му го болеше и се бе схванал. На всичко отгоре с будността го връхлетя и мисълта за Сианна. Болката от тревогата бе почти физическа.
В оставащите до идващата вечер часове Макрейд се опита да им предаде още няколко трика в битките с мечове. Но ако Чарли ги усвояваше сравнително лесно, то Джеф не бе на себе си и разсеян, та не успя да запомни нищо. Рицарят го наказа за това с тежък удар по шлема:
— Ти слушаш ли ме като ти приказвам?
— Не мога — чистосърдечно си призна Джефри. Старият рицар вдигна ръце, сякаш за да го удари пак, но после пусна мечовете на земята, приближи младежа и го прегърна.
— Всичко ще бъде наред, просто гледай ти да се запазиш жив, за да може Сианна да ти се зарадва.
След това уроците тръгнаха по-леко и Джеф навакса пропуснатото. Вечерта Аркат се върна с още няколко орка. Лицата им бяха боядисани в ярки цветове, а зъбите им бяха оголени.
— Готов ли си, магьоснико? — попита познатия им орк.
Дракол вдигна лице.
— Минута само — сетне викна Макрейд до себе си и му подаде една торбичка. Магьосникът прошепна нещо на ухото му. Рицарят го изгледа невярващо, ала потрепери и се поклони.
— Да тръгваме! — каза магьосникът и скри ръцете си в широките ръкави, като за миг заприлича на бледа черна сянка, носеща се по пода. Орките го последваха, след тях тръгнаха Макрейд и Рудолф, Джефри, Чарли и дракона. Минаха по виещи се коридори, които ги отведоха до огромна кухина, предлагаща изглед към град Пещерна Нощ. Джефри разбра, че това е вероятно таен проход. В него гъмжеше от млади орки, готови за бой.
Глава XVI
На живот и смърт
Аркат бе предводителят им. Той оголи мощните си зъби и изръмжа:
— Напред! — И младите орки се втурнаха към града. В ръцете им блестяха дълги саби, а някои от тях държаха факли.
— За свобода и за победа! — кресна Аркат, вик, който бе подет и от останалите. Скоро целият нощен град се разшумя и много стари орки също излязоха, препасли оръжия.