Джефри бе в задругата около Дракол. Магьосникът ги бе предупредил да стоят до него и скоро те осъзнаха мъдростта на съвета му.
От храма на Прокълнатия — оформен като скверната му фигура — се чу гробовен зов, а след миг тътен разтърси земята. Цялата постройка се обърна към тях, зловещите мангали, служещи за очи на статуята-капище грееха злокобно, а между тях се виждаше гротескна сбръчкана фигура.
— Бедни глупци! — изкрещя тя и Джефри разпозна гласа на жреца Аркаджак. — Сега ще изпитате пълната мощ на Господаря Вземедушец!
Оркът вдигна ръце и от горящите до него мангали бликнаха струи от червени пламъци, които се понесоха напред, готови да погълнат бунтовниците.
Дракол създаде мощен син щит, който пое удара и го задържа, лицето му се изопна и той изсъска:
— Освобождавайте, когото ще освобождавате и да се махаме оттук.
Орките кимнаха и с рев се втурнаха напред. Вратите на Храма се отвориха и ги посрещна гвардия от стражи, високи орки с бездушни погледи и вдигнати алебарди. Джефри се озова във вихъра на схватката. Неговият вълшебен меч и този на Чарли скоро започнаха да отбиват удар след удар. Накрая Джеф се принуди да убие един орк и усети как ледена вълна го удря при предсмъртния поглед на гадната твар. „Все пак живо същество“, помисли си младежът. В следващия миг се сети за Сианна и яростта пламна в гърдите му с такава сила, че Меча на Леда засия и накара гвардейците да заотстъпват от пътя му. Джефри се възползва от уплаха им и се втурна към Храма.
Макрейд се опита да го последва, но пътят му бе блокиран от гмеж от гвардейци. Макар и по-малко от бунтовниците, те бяха много по-добре тренирани от младите метежници и щяха да ги смажат бързо, ако не беше неочакваната помощ. Макрейд и Рудолф вършееха като коси из средите им, а Чарли, който се биеше застанал гръб в гръб с бълващата пламъци Хелана всяваше ужас в сърцата на защитниците на храма.
Но истинският дуел се водеше над главите им, там, където магиите на Аркаджак и Дракол се бяха сблъскали в ослепително сияние, застинали на една и съща височина. Лицето на магьосника бе восъчно бледо и той бе прехапал кървави устни. Биещите се не можеха да видят Аркаджак, но ако го бяха зърнали щяха да разберат, че той не е по-добре. Зелената му морда бе мокра от пот, а очите му бяха ококорени като да изхвръкнат.
По време на битката Чарли каза нещо на Хелана. Драконът се извърна към него и изсъска:
— Не!
— Искаш ли да отмъстиш за майка си! — избухна момчето, отбивайки пореден оркски удар.
Джефри навлезе в Храма с лекота, съсичайки двама пазачи. Погледът му напълно игнорира отвратителните гравюри по стените, за него бе важна само Сианна, която уморено висеше отпуснато на вериги.
— Сианна! — Джеф се втурна към любимата си. Когато я приближи вдигна забралото на шлема си и я целуна страстно по устните. — Искам да ти кажа, че те обичам!
Елфата го погледна с благодарност и в очите и блеснаха сълзи. След миг обаче погледът й се изпълни с ужас.
— Зад… теб… — проплака тя. Миг по-късно Джеф спусна забралото си и се извърна с вдигнат меч към ухиления граф Вайлъс.
— Влюбените пиленца се намериха… — Огненият бич проблесна в ръката му. — Скоро ще сте заедно… — очите му грейнаха с омраза — завинаги.
Бичът се стрелна напред, но Джеф реагира инстинктивно, като остави ръката му и вълшебния Меч на Леда сами да се справят. Бичът с плющене се уви около вълшебното острие, но тъкмо когато в обгръщащите го пламъци започнаха да проблясват странни искри младежът извъртя рязко острието, привличайки черния елф към себе си и заби оръжието в стената. Чу се гръм, който разтроши една от гравюрите, а двете оръжия паднаха ненужни на земята.
— Това е за Сианна! — извика Джеф, стоварвайки юмрука си по застиналото от изненада лице на граф Вайлъс.
Черният елф изпъшка и залитна няколко крачки назад, като се стовари се на земята в седнало положение. Не му бе нужно много време да се съвземе, направи кълбо назад и се изправи на крака. Лявата ръка докосна струйката кръв, течаща от ъгълчето на устата му. Вайлъс изкриви устни и изсъска.
— Ще страдаш неистово за това, долно пале такова.
Ръцете му се издигнаха във въздуха и ноктите им злокобно изщракаха.
И метежници, и гвардейци смаяно зяпнаха, когато Чарли без предупреждение се метна на гърба на Хелана. Драконът тържествено изрева, разпъди нападателите си със струя пламък и се понесе във въздуха, като заобиколи гибелното сияние, отбелязващо мястото, където магиите на Аркаджак и Дракол се бяха сблъскали. Оркският жрец извика, зърнал идващия към него дракон и ездача, размахал сияен меч и вдигна очи към мрачния свод на Пещерата, молейки за помощ. В този миг стана нещо странно. Пламъците до него лумнаха много по-силно и само едното око започна да напада магическия щит на Дракол, докато другото забълва гибелна енергия към летящия Чарли и дракончето. Самият Аркаджак изглеждаше пребледнял, заклинанията, които изричаше вече напомняха безсмислено ломотене, а погледа му бе изцъклен и невиждащ.