Джефри за момент застина, стъписан от ненавистта изписана на лицето на графа, но този миг на ужас бе фатален, тъй като в следващия миг младежът се запремята от ритниците, които черният елф сипеше и по двете страни на шлема му. Момчето замахна с юмрук, но Вайлъс хвана ръката му, завъртя го във въздуха и го тръшна на земята. Джеф изстена, но нямаше време дори да усети болка, тъй като графът го изправи силом на крака и го заблъска в стената, като само магическата броня предпази жертвата да стане на кайма.
Граф Вайлъс изхриптя отвратено, ритна противника си в сгъвките зад колената и когато Джефри се свлече на колене, отиде да вземе огнения си бич. Пътьом плю върху Сианна, захвърлил маската на всякаква елегантност.
— Ще ви убивам часове наред — обеща той на ужасената елфа, наведе се и вдигна оръжието си. Ала гневът му го подведе — оплетения в него Меч на Леда литна от неочакваното движение и падна в подадената ръка на Джефри, който с мъка се изправи на крака.
Вайлъс изсумтя:
— Още по-добре. — Огненият му бич зашари по бронята на младежа. Макар да блокира няколко удара с леденото си острие, Джефри бе твърде бавен за ловкия черен елф и скоро започна да се гърчи под ударите на камшика, напразно вдигнал Меча пред себе си.
— Знаеш ли, момче — Вайлъс се задушаваше от злоба, — ти си късметлия. Теб няма да измъчвам. Ще те убия бързо, тук и сега!
Мечът на Дракона бе единственото, което спаси Чарли от връхлетелия ги огнен порой. Оръжието само отбиваше магическата градушка от гибелни енергии, което позволи на Хелана да приближи оркския жрец с няколко въздушни пируета, от които ездачът едва не падна. Аркаджак не помръдна, видял зеления дракон пред себе си и макар да бе изправен, приличаше на безсилна марионетка.
Драконът изсъска и избълва струя пламък. Това като че ли откъсна Аркаджак от някакъв транс, тъй като той се огледа и изпищя. Очите на Прокълнатия изгаснаха, а Хелана ловко избегна последните огнени кълбета, които орка запрати с ръце.
— Да! — чу се отдолу вика на Дракол. От пръстите му изригна порой от сини лъчи, който блъсна цялата глава на Прокълнатия и я разтроши на части. Това стана точно в момента, в който Чарли и Хелана кацнаха до магьосника. Орките бунтовници нададоха триумфален вик, а гвардейците сякаш се събудиха от сън, огледаха се страхливо и захвърлиха оръжията си, сякаш държаха змии.
— Браво на нас! — викна Чарли, но погледа му попадна на Макрейд и радостта му помръкна.
— Джефри! — извика старият рицар и посочи Храма. Миг по-късно цялата група се затича към зейналите врати на Храма.
— Харесва ли ти? — съскаше граф Вайлъс, увил ръката на Джеф в огнения си бич. От пламъците излизаха искри, карайки младежа да потръпва като от токов удар, стиснал зъби. Погледът му бе изцъклен, дори не можеше да пусне Меча на Леда.
— Пусни го, Вайлъс — черният елф се извърна към гласа на Дракол, който влезе в храма, следван от спътниците си в задругата.
Графът видимо се изуми, бичът изсъска змийски и освободи плененото момче, което се свлече на земята и застена.
— Не мога да повярвам! — излая Вайлъс. — Пак разваляш всичко! — очите му се спряха на Чарли и графът се усмихна. — А може би не!
И огненото острие изплющя към новоизлюпения драконов ездач, който успешно блокира с Меча на Дракона.
— Не можеш да победиш всички ни, Вайлъс — каза Дракол уморено. — Този път загуби.
Черният елф се огледа като животно, попаднало в капан. Храмът бе целият в пукнатини, а изходът бе препречен от Макрейд, Рудолф, който демонстративно стържеше с брадва по пода и малък зелен дракон, в чиито уста проблясваха пламъци.
Вайлъс вдигна глава и видя огромна пукнатина в тавана, а лицето му се озари от зла усмивка.
— О, не, Дракол — рече, — ти си този, който ще умре.
Огненият бич заплющя по свода, а Вайлъс отлетя със злорад крясък през разширяващата се пукнатина, приел формата на огромната крилата твар. Таванът се напука за секунди и късове камък западаха към главите им.