— Вашата помощ — рече той — и саможертвата на приятеля ви ще бъдат възпети от нашия народ. Сега ще ви преведа до горите на елфите.
И така отново потеглиха на път.
Без магията, извираща от дланите на Дракол, пещерите изглеждаха по-тъмни и враждебни, а светлинката от факлите на Аркат бе крехка и несигурна. Хелана вървеше най-отзад, заявявайки, че засега иска да остане с тях. Дракончето бе много умърлушено и час по час се опитваше да заговори Чарли, който обаче всеки път и махваше с ръка.
Хелана изглеждаше отчаяна и съзерцаваше момчето с големи тъжни очи.
Джефри също се бе затворил в себе си и ходеше, втренчил празен поглед в мрака. Сианна, отслабена от мъченията в Храма, се подпираше на Рудолф, но въпреки това бе метнала на рамо новия лък, даден й от орките.
Макрейд пое ролята на Дракол и вървеше отпред до Аркат. Пътят им през пещерите продължи няколко дни, след които стигнаха тунел, за който водачът им каза:
— Вървете право нагоре — рече им — и ще излезете извън Планината. Аз ще остана тук, защото отгоре минават елфи, а нашите народи от много време не се обичат. На добър час!
Той им остави по една факла, обърна се и изчезна в мрака. Шестимата пътници поеха по указаната им посока и скоро усетиха свеж въздух по лицата си. След няма и час път, те най-после се озоваха навън, ярката светлина ги заслепи, но въпреки това се почувстваха сякаш огромен товар е паднал от плещите им.
Джефри се усмихна за пръв път от смъртта на Дракол насам и прегърна Сианна. Тя щастливо се отпусна в прегръдките му и двамата се целунаха на фона на слънцето, което бе превалило в късен следобед.
Рудолф леко се усмихна, докато ги гледаше и дори Макрейд изглеждаше освежен от чистия въздух.
Чарли пряко волята си се почувства по-добре, макар мъката по стария магьосник все още да беше много силна.
— Нямаше какво да направиш, момче — каза му Макрейд, щом го забеляза. — Нито ти, нито приятелят ти. Дракол умря като герой, като истински ралмиец и не бива да омаловажаваме саможертвата му с излишни укори към себе си.
Чарли го погледна, сетне кимна в отговор и въздъхна.
— Искаш ли да полетим? — Хелана бавничко го бе приближила. Чарли се обърна към дракончето. То го гледаше като коте, което хем обича стопанина си, хем го е страх от него.
Чарли я погали по муцуната:
— Да…
Граф Вайлъс коленичи ухилен до планинския поток и хвърли няколко стръка имел във водата. Лорд Асмоел се яви веднага пред него, този път показвайки само черепа си.
— Младежите са мъртви, господарю мой! — доволно каза черния елф.
— Обратното, бедни глупако, живи са и са много добре! — кресна черепът, за пръв път гласът излизаше от разтворените му челюсти, а не се предаваше телепатично. — Успя да затриеш единствено магьосника им!
— Но как… — пребледня Вайлъс, — аз…
— Аз бях там, безполезен идиот такъв! — кресна отново черепа. — Как иначе мислиш онзи скот Аркаджак бе способен да изтощи с магиите си самия кралски вълшебник!
Вайлъс поаленя от срам, сетне удари чело в земята.
— Простете, господарю!
— Няма да простя! — разкрещя се още по-силно черепът. — Млъкни и ме слушай. Ще отидеш при барон Форкоу в град Саликарнас, ще му кажеш за жалката ситуация, в която си изпаднал и ще го помолиш за помощ.
— Но… — Дори вратът на черния елф почервеня от унижение.
— Не искам да слушам повече възраженията ти! — ревът на Асмоел бе така силен, че разроши косите на Вайлъс. — Прави каквото ти казвам, иначе ще изтръгна душата от тялото ти!
Черепът щракна със зъби и изчезна.
Глава XVIII
Гора на Сънищата, Гора на Звездите
През следващите няколко дни спомена за Дракол остана, но със завет за сила, а не с ужасната му смърт. Шестимата полека-лека подзеха нормални разговори. Чарли редовно прелиташе с Хелана из небето и двамата постепенно свикнаха до такава степен един с друг, че драконът призна как летенето без ездач вече не било същото. В пристъп на добра воля, тя предложи и на другите да опитат, макар че Рудолф и Макрейд не проявиха никакъв интерес към офертата. Сианна искрено се смя на гърба на дракона, Джефри обаче се ужаси — той не обичаше летенето дори в самолети и след като кацна след само две минути полет повърна, за щастие не върху Хелана.
Драконът го изгледа съжалително и разказа следната приказка:
— Веднъж семейство дракони намерили самотно яйце и го взели в гнездото си, за да се излюпи. Родила се костенурка която докато гледала другите дракончета, постоянно искала и тя да полети. При петото падане майката дракон предложила на партньора си: „Скъпи, време е да й кажем, че е осиновена“.