— Какво е това място? — попита изумено момчето, виждайки десетките двойки елфи, които се прегръщаха, целуваха или си пееха на фона на магическата музика, обкръжаваща цялата гора.
— Това е място на обичта, човече — зеленият дракон отпи от сребърната вода. — Драконите също имат такова, огромен връх в Планините на Забравата, от който влюбените от нашия вид се спускат към земята със сплетени нокти, за да се разделят и отлетят малко преди фаталния удар, бълвайки пламъци.
— Звучи красиво, но защо ме доведе до тук?
Хелана, която бе навлязла във водата до шията, се обърна към младежа.
— Знаеш ли, че някои червени дракони владели силна магия, която им позволявала да поемат по-малка форма, на гущероподобни хуманоиди?
— Да, но… — Чарли остана с отворена уста, когато люспестият звяр пред него грейна в зелена светлина и на негово място от водата излезе прекрасна красавица с яркозелена коса и пронизващи очи.
— Зелените можем повече от червените, но само когато обичаме.
Глава XIX
Заветът на Дракол
Джефри се събуди в удобно легло под тавана на стая, оформена във висока хралупа. Той помнеше смътно, че след дълги часове на целувки и прегръдки се бяха прибрали със Сианна в центъра на гората, а развеселен кентавър им показа хралупата.
Джеф разтърка очи и се огледа, все още зашеметен от спомените. Хралупата бе широка и удобна, а в центъра й имаше маса, на която го чакаха мляко и плодове за закуска. След като хапна, младежът излезе навън. Беше късна утрин, но малцина бяха будните след продължилите до късно през нощта увеселения. Сред тях бе кралят, увлечен в разговор с Рудолф и Макрейд. Сианна приказваше с Чарли и Хелана отстрани. Драконът изглеждаше като вярна немска овчарка и Джеф се позачуди къде е отишъл своенравния звяр, който срещнаха в планината.
Зърнал любимата си Джеф се ухили широко, а миг по-късно тя бе в прегръдките му.
— Как си тази сутрин, рицарю мой? — попита го шеговито, след което го целуна.
— Повече от добре.
— Радвам се, защото за нещастие днес ще трябва да напуснем кралството. Все пак кралят е подготвил специален подарък за нас.
— Не казва какъв — намеси се Чарли, милвайки дракона по главата. Хелана измърка.
— Крал Тилиан иска да го последваме. Има да ни покаже нещо — приближи към тях Макрейд. Елфическият крал, който стоеше настрани, кимна и ги поведе през горски пътеки и храсталаци, докато не стигнаха малък вир, от който извираше бистра, леденостудена вода. Тилиан бръкна под плаща си и извади стръкчета имел, които посипа във водата, шепнейки молитви.
Водата се развихри и от нея изплува висок черен силует. Джеф и Чарли, които си спомниха историята на лорд Дакавар и Прокълнатия изтръпнаха, но пред тях не се появи злонамерения Санарос, а…
Дракол.
Изглеждаше жив, сардоничната усмивка все така стоеше на лицето му, скрито под качулката, а единственият признак, че е мъртъв бе, че отсрещните дървета леко прозираха през него.
Крал Тилиан се поклони и отстъпи настрана.
— Радвам се да ви видя — каза Дракол на потресените спътници, — защото не можахме да се сбогуваме като хората.
— Ти… — започна Чарли — ти си…
— Призрак — усмихна се магьосникът широко, — да. Но няма да остана задълго при вас, тук в отвъдното е доста по-спокойно. Макар че тревогите от тленния свят смущават дори покоя на мъртвите. Лорд Асмоел напредва със скверните си експерименти, които ни разделят от живите. Да се върнем обаче на вас. Имате ли идея как да стигнете до остров Кобник?
— През Града на Крадците, приятелю — отговори Макрейд. — Преди това обаче трябва да разберем какво е станало с нашия крал.
— Няма как да минете по друг път, но не заради краля ни, приятелю, макар че освобождението му би било неочакван бонус. Единствено моряците от Града на Крадците биха били така нагли, че да посмеят плаване до Черния остров. — Дракол се намръщи. — Бъдете внимателни. Асмоел вече е изнервен от постоянните загуби. Моята смърт не му е достатъчна.
Призракът погледна към Сианна.
— Пази любимия си.
— Обещавам — прошепна елфата, но духът вече говореше на Джефри:
— Ти си млад и безразсъден, но може би в това е твоята сила. Впрегни емоциите си с разум и така ще постигнеш вътрешния мир, който цял живот ти убягва.
Джефри не успя да разбере какво точно иска да му каже Дракол, но кимна.
Магьосникът премести поглед към Чарли и Хелана.