Баронът гледаше равнодушно, но когато Вайлъс свърши Форкоу изпи чаша вино, а после каза:
— Разбрах за какво става дума, ваше благородие. Онези хора ще бъдат убити.
Баронът винаги бе страшно любезен и щом видя Вайлъс обясни, че ще вдигне пир в негова чест.
— Как? — озъби се графът. — Не чу ли какво ти казах? Цял град орки се провали в тази задача, както и моите най-верни слуги: Оремалку и Яум.
Барон Форкоу продължи да го наблюдава с говеждия си поглед и Вайлъс изпита неприятното чувство, че му се подиграват.
Дебелакът оглозга едно пилешко бутче, хвърли кокалчето настрани и се оригна.
— Аз съм пленил кралят им — рече между две премлясвания.
Вайлъс занемя и зла усмивка разкриви лицето му.
— Значи е вярно. С него ли ще ги примамиш тук?
— Да, направо ще ги поканя и ще поставя своите условия за освобождение на драгоценния им владетел. Тогава ти ще ги убиеш.
Черният елф поклати глава. Беше твърде хубаво, за да е истина.
— Искам да… се позабавлявам преди това — призна Вайлъс и потръпна от мисълта за това как бавно одира Джефри. Жив. Пред елфата.
Форкоу си взе баклава от порцелановата чиния, материализирала се с помощта на неуморен слуга, сдъвка я бавно, преглътна и сви рамене.
— Добре, няма проблем. — И щракна с пръсти за още ядене.
Глава XX
Саликарнас
„Той беше грозен, но за сметка на това тъп.“
Джефри си спомни поговорката, когато видя гоблините пазещи ръждясалата, огромна порта, през която се влизаше в Саликарнас.
— Златица за човек — поиска таксата за вход един от тях, докато се подпираше на копието си и изсипваше в гърлото си съдържанието на манерка, което, ако се съдеше по миризмата и състоянието на гоблина, беше силен и съмнителен по произход алкохол.
— И още по една за всяко оръжие — добави другия гоблин, докато пощеше мръсната си глава с дълги нокти.
— За животното таксата е по-голяма — продължи речта първият гоблин и посочи с крив пръст Хелана.
— Особено ако е базилиск — вторият замижа. Хелана отвори уста да отговори, но Макрейд успя да я изпревари и каза:
— Уивърн е!
— Значи пет златици — кимна пияният, все едно се съгласява с философски въпрос. Рицарят въздъхна, но плати. Съществото пусна групата да продължи, захапал получените монети.
— Дай да ги видя! — протегна ръка другарят му.
— Да си гледал когато трябва — скастри го другарят му и прибра парите в кесията си.
— Този град ми се струва доста корумпиран — въздъхна Джефри, щом отминаха жалките стражи.
— Бедността ражда пороци — отвърна Сианна, — а Саликарнас е бедно място, в което живеят порочни създания.
— Какво е уивърн? — Чарли галеше Хелана в опит да я успокои.
— Подобен на дракон змей — отвърна вместо рицаря Рудолф. — Но не е интелигентен, разликата с истинския дракон е като на маймуна с човек. В Саликарнас ги ловят от малки и след това ги пускат да се бият за удоволствие на богаташите.
— Казах, че Хелана е уивърн за да не предизвиквам излишни въпроси — допълни Макрейд. — За щастие стражите и повечето бедняци не са виждали истински дракон, иначе щяха да познаят, че лъжа. Уивърните, за разлика от драконите имат само по два крака, а не четири.
Скоро мислите за дракони, уивърни и други влечуги бяха изместени от горчивата реалност в Саликарнас. Наоколо бе пълно с различни и гротескни същества — мръсни и грозни хора (някои от жените се кипреха с по-големи бради и от мъжете), пияни и обрулени от живота джуджета (печелещи по някое презрително изсумтяване от страна на Рудолф), както и огромни количества орки, гоблини и гноми, които или просеха, или се опитваха да крадат, или продаваха съмнителна стока върху малки сергии на колелца, с които бързо бягаха щом някой от градската стража — обикновено също орк или гном — ги забележеше. Въздухът час по час бе разцепван от диви псувни на различни езици. Уличките бяха мръсни и криволичеха измежду полусрутени къщи, често със зазидани врати и прозорци. Но точно от най-здраво залостените сгради долитаха най-шумните крясъци.
Джефри пребледня от околната гледка и се наложи Сианна да постави успокоително ръка на рамото му. Чарли не изглеждаше много по-смел и почти изпищя, когато един престарял орк сложи костелива ръка на рамото му.
— За колко го продаваш — наклони глава съществото към Хелана, която бе ококорила уплашено очи.