За по-малко от минута джуджето го настигна и опря брадва във врата му.
— Противоотровата, мръснико — настоя — и не забравяй за Перлата на Феникса. Няма да е разумно да ме лъжеш.
Форкоу изфъфли нещо и подаде торбичката на джуджето, което изля капка от нея в устата си и след това я даде и на другите, които я преглътнаха машинално, покрусени от скръб.
Накрая джуджето отиде до кафеза на крал Конар и с едно махване на брадвата си счупи металната врата и освободи владетеля.
— Благодаря ти, Руди — кралят коленичи до трупа на Макрейд. — Благодаря ти за всичко, стари приятелю. — Кралят склопи клепачите на верния си воин, взе един от мечовете му и се отправи към барона.
— Смърт заслужаваш — рече Конар.
— Не си цапайте ръцете с такъв, Ваше Величество — обади се Рудолф. — Оставете го да тъне в мизерията си.
— Прав си — Конар поглади брадясалото си лице и кимна. — Махни се от очите ми!
Форкоу хукна да бяга.
Кралят се върна при Джефри и Чарли.
— Вие ли сте избраниците на Дракол? — попита Конар.
— Да… — отговори Чарли. Джефри само кимна.
— Той също е мъртъв, нали?
— Да — повтори Чарли.
— На добър час — Конар отново кимна, приближи една камбана в края на залата и звънна с нея. В стаята влязоха няколко гоблина, които раболепно се поклониха.
— Добре дошли, Ваше Величество — каза един от тях, носещ огромна готварска шапка.
— Спести ми любезностите си, Юдек — отвърна Конар. — Искам да осигуриш на тези четиримата кораб, с която да стигнат до остров Кобник.
— Ще бъде сторено, господарю мой — кимна Юдек.
— И два коня — кралят се обърна към Рудолф. — Трябва да се върна в Кралския замък, приятелю, а се опасявам, че без теб няма да мога.
— Ще дойда с вас, Ваше Величество — потвърди джуджето — и без това на момчетата ще им е по-леко без мен. Не понасям пътуването по море…
Раздялата с Рудолф бе кратка и неприятна за всички. Сианна го държеше прегърнала поне две минути.
— Обичам те, миличка — каза джуджето и се обърна към Джефри. — И да я пазиш.
Младежът приклекна и двамата с джуджето се прегърнаха така силно, се гърбовете им изпукаха.
— Истинско джудже, макар и възголямо — одобрително каза Рудолф, а накрая стисна ръка с Чарли. — На теб се пада мисията да носиш Перлата, вярвам, че ще успееш.
— Благодаря ти — отвърна тихо Чарли и след миг той също бе стиснат в мечешка джуджешка прегръдка.
Накрая Рудолф стигна Хелана.
— А на теб ще кажа, че си най-добрия дракон, който съм виждал. Нека има вечна дружба между драконите и джуджетата.
— Благодаря — изписука притеснено Хелана.
— На добър час — обади се крал Конар. — Съдбата на Ралмия е във вашите ръце.
— Вдигаме котва! — чу се глас зад тях и Хелана, Сианна, Чарли и Джеф бързо се покачиха на дългата галера, която Юдек бе приготвил.
Крал Конар и Рудолф им помахаха за сбогом.
Глава XXIII
Студено море
Макар и Джефри, и Чарли да се бяха качвали на лодка преди, нито един от двамата не се чувстваше добре на малката, бърза галера, която гоблинът Юдек им беше дал. Тя бе управлявана от мълчаливи моряци, за щастие хора, които бяха инструктирани с кралски указ, потвърден от печата със стилизирана буква „Ф“, сложен лично от гоблина.
Точно те спасиха Джеф, Чарли и Сианна от морската болест, която ги караше да изхвърлят съдържанието на стомаха си в навъсеното, стоманеносиво море, чиито вълни злокобно се пенеха пред изморените им погледи. Елфата нямаше билка срещу неприятното гадене, ала моряците, за щастие, имаха и облекчиха страданието на пасажерите си.
За разлика от тях, Хелана се чувстваше великолепно и обичаше да лети над морето, като казваше, че водните пръски я освежават и приятно галят фините люспи на крилете й.
— Далеч ли е остров Кобник? — попита Джеф един от моряците.
— Не достатъчно — отвърна мрачно човекът. — На около седмица път.
След като се озоваха в открито море Джеф изпадна в странна меланхолия, от която го изваждаше единствено Сианна. Двамата често стояха прегърнати, особено при залез. Чарли пък се престраши да лети с Хелана над морето и щом се върна с измокрена от полета коса каза, че усещането е невероятно. После предложи и на другите да опитат.