— А как се стига до там? — попита Хелана.
— Това вече никой не може да ти каже, но слуховете твърдят, че замъкът на Асмоел е обкръжен от черен лес, в който тичали вълци със смразяващо дихание, големи като телета.
— Земя на борд! — друг моряк привлече вниманието им.
Джефри преглътна.
Остров Кобник приличаше повече на черен айсберг, отколкото на остров.
Глава XXIV
Остров Кобник
Беше ранен следобед, щом стъпиха на острова, но пък тъмно като в нощ. Студът бе така силен, че ги пронизваше до кости. Джефри с тревога забеляза, че бронята му не го предпазва както обикновено и когато попита Чарли, разбра, че и при него е същото. Трябваше да разчитат на кожусите, които моряците им бяха дали.
— Този студ е от зла магия, неестествен — Сианна се намръщи.
Не бяха вървели и петнадесет минути, когато корабът вече се скри от погледа им. Накъдето и да се обърнеха, виждаха черни назъбени скали, покрити със скреж и лед, като зъбите на отдавна замръзнало чудовище. Джефри усети да го полазват тръпки и изтегли меча си. Острието му леко блестеше.
— Какво става? — попита изнервен младежът.
— Люспите на злия Манфред — прошепна Сианна. — Като че духът на ледения дракон ликува, че отново е на място, в което господства злата магия.
— Дали не трябва да го хвърля? — Очите на Джеф се разшириха.
— Как мислиш? — попита Чарли. — Дали е добра идея преди решителната битка да хвърлиш оръжието си?
— Просто внимавай — предупреди го Сианна. — Прокълнатите мечове имат навика да погубват носителите си.
Четиримата продължиха угрижени по пътя си, който не стана по-приветлив или гостоприемен, а напротив. Скалите наистина оредяха, но отстъпиха място на заледена черна пръст, която сякаш поглъщаше и светлината, и топлината.
— Как могат елфи да живеят тук? — възкликна Джеф.
— Черните елфи са изкривена форма на нашия род — отговори Сианна — на която всичко хубаво и е отнето и е заменено със злоба и омраза. Неслучайно лорд Асмоел се е обградил с Лес на Смъртта. Той е подигравка към нашата прекрасна Гора на Сънищата.
Докато вървяха стана съвсем тъмно, макар по преценка на Сианна и Хелана в останалата част на света да бе най-много привечер. Четиримата спряха край огромен черен камък, до който бе поникнало криво, грозно дърво. Измръзнали и наплашени, четиримата насядаха край огън, запален от диханието на зеления дракон.
Дори пламъците изглеждаха мрачни и малки на фона на отвратителната местност.
Хапнаха мълчаливо на вечеря. Рибата им бе почти замръзнала.
В далечината се чу вълчи вой, протяжен и тъжен.
— Трябва да се сменяме на пост — уморено констатира Чарли.
— Нека Джеф вземе първия, а ти последния — отвърна Сианна. — Аз и Хелана ще вземем нощните смени.
Но четиримата будуваха напразно на своите постове, тъй като нищо не ги приближи, макар в далечината да се забелязваха силуетите на огромни животни.
Утрото ги посрещна с бледата светлина на слънце, замъглено от сивкавобял смог, времето бе станало още по-студено и пътят продължи все така монотонно. Запомниха деня само заради срещата си с два черни елфа, които Хелана видя отдалеч и групата се скри зад голям крайпътен камък.
Елфите бяха високи и неестествено бледи, но за разлика от превзетия Вайлъс, не бяха красиви — лицата им бяха изпити като на трупове, а устните безцветни и тънки, разкриващи венци с цвета на сурово месо, от които никнеха жълти заострени зъби.
— Скоро лорд Асмоел ще завладее цяла Ралмия — каза единият.
— И тогава ще мога да убивам на воля — отвърна другият.
Когато елфите отминаха на лицето на Сианна помръкнало от мъка.
— Асмоел има да плаща за много неща — въздъхна тя.
С падането на следобедната тъма отново Хелана бе тази, която забеляза тревожната гледка на огромни зверове, които ги следяха отдалеч. Приличаха на вълци, но неестествено огромни.
Виждайки ги Сианна побледня.
Вълците започнаха да приближават, козината им бе снежнобяла, а очите им отровносини. Наместо зъби от устата им се подаваха закривени висулки, по които често преминаваше черен, раздвоен като на влечуго език.
Вълците обаче не ги нападаха, а само тичаха около им. Бяха поне десет звяра. От време на време някой надаваше протяжния вой, също като предната вечер.